четвъртък, 1 октомври 2015 г.

Гласови нарушения - форми, етиология, диагностика и терапия на гласовата патология

Скъпи приятели,
започна учебната година и времето драстично намаля. Ще се постарая да съм сравнително редовна в публикуването на статии, тук в блога, а и на идеи за работа с децата във фейсбук страницата ни.
         Обикаляйки детските градини и обследвайки децата, ме връхлетя идеята за тази тема. Освен артикулационните нарушения, все по-често се натъквам и на гласови такива. Реших да ви запозная с гласовата патология, като така искам да ви припомня и да ви обърна внимание, че при най-малкото съмнение е редно да се обърнете към специалист. 

     Гласовите (фонационните) нарушения представляват говорна патология, засягаща качествата на гласа, необходими за адекватното външно оформление на вербалното съобщение. Основни симптоми при гласовата патология са:

1. Патологични прояви във височината, силата и тембъра на гласа, вариращи в широки граници:
- Височината на гласа - прекалено висока или прекалено ниска за човек на съответната възраст, размери на тялото и пол – фалцет при мъжете, писклив глас при жените; или дрезгавост, хрипливост.
- Силата на гласа - прекалено слаб и тих глас, който трудно се чува или прекалено силен глас, режещ слуха; както и патологична уморяемост, при която гласът започва с нормална или почти нормална сила, но много скоро затихва или се превръща в шепот – фонастения;
- Тембърът на гласа - хиперназалност (засилена, прекалена носовост), хипоназалност (недостатъчна носовост, приглушеност, гъгнивост), предизвикани от дисбаланс между резонанса в устната и в носната кухина.
     Гласът може още да е  пресеклив, треперещ, неизразителен, монотонен, форсиран, рязък, груб, дрезгав, хриптящ, приглушен, писклив, колеблив и пр. Това е т.нар. ДИСФОНИЯ.

2.  Пълна липса на глас – АФОНИЯ.

3. Патологичен гласов резонанс поради дисбаланс между устната и носната кухина – хиперназалност и хипоназалност – РИНОФОНИЯ.

     Причините за нарушения на гласа могат да са органични или функционални. Органичните могат да бъдат вродена или придобита патология на ларинкса, фаринкса, небцето и носа.
Функционалните могат да са в следствие на емоционални фактори или отрицателни въздействия от външната среда.
Органичните могат да преминат във функционални и обратно.

     Голям дял от гласовите нарушения заемат органичните вродени и придобити афонии и дисфонии. Придобитите обикновено са вследствие наранявания или прекарани тежки заболявания. Особен вид органична причина с тежки последици е ларингоектомията. В напреднала възраст е често срещана поради слабост на ларингеалната мускулатура. Друга, също честа причина за органични дисфонии и афонии е неправилното гласонатоварване и неспазването на хигиена на гласа.
Към факторите, допринасящи за възникване на афония и дисфония, се отнасят острите и хронични ларингити, алергиите и вирусните заболявания.
Гласовата функция е уязвима за действието на органични етиологични фактори и в периода на пубертета, когато се оформят половите характеристики на гласа.
     Нерядко срещани са и функционалните дисфонии и афонии, които също биват вродени и придобити. Придобитите функционални афонии и дисфонии са по-разпространените форми. В много случаи те са вследствие от влиянието на психогенен фактор. По-податливи са невротичните индивиди и тези с повишена чувствителност, ранимост, емоционална неустойчивост.
     Крайна форма на психогенно гласово нарушение е афонията. Тя може да възникне при силна уплаха, социална или трудова психотравма.
     Във фониатрията по патогенетичен признак се различават няколко вида дисфония: хиперкинетична, хипокинетична, спастична.
     Частичните нарушения на гласа са хипокинетичната дисфония. Характерни за нея са понижение на мускулния тонус и парези на мускулите на гръкляна. Гласните връзки не се събират, гласът е пресипнал, налице са болки в шията и гърдите.
     При хипертонусна /спастична/ дисфония мускулният тонус е повишен. Това пречи на озвучаването по време на говорене, по време на фонация се появяват тонически спазми. Гласът или не се появява или звучи глухо, тихо.
     Фонастенията се появява при възрастни хора , които упражняват професии, свързани с натоварване на гласа. Появяват се промени в силата на гласа, изменение на тембъра и звучността, невъзможност за владеене на гласа, /неконтролируемо усилване и снижаване/, нарушена координация на дишането и хриптящо звучене.
     През последните години се наблюдава нарастване на процента на гласовите нарушения при децата. В училищна възраст се срещат при 6 до 23 на 100 от децата. Най-чести нарушения на гласа в детска възраст са хиперкинетичната дисфония, причинена от пренапрягане на гласа по време на игри, сценични изяви, имитиране на животни, силно пеене и др. Когато към това прибавим и някои външни причини, като шум, възпаление на дихателните пътища, на сливиците, нехигиенични условия, появата на аномалиите става по-честа и продължителна. Това може да предизвика и някои органични изменения на гръкляна и гласовите връзки.
     Много често в пубертетния период се появяват психогенни изменения на гласа – истерически хипокинестетически афонии и дисфонии. При силен емоционален стрес на истерически фон се нарушава мозъчното регулиране на гласообразуване. Гласът се появява при изчезване на истерическите реакции. Необходима е намесата на специалист - психотерапевт.
     Към нарушенията на гласа в пубертетния период трябва да прибавим и патологическата мутация. Тя е на границата между органичните и функционални гласови нарушения. Появява се дисхармония в развитието на гласовия апарат. Нарушава се съвместната работа на дишането и гръкляна. Гласът е неустойчив и колеблив, редуват се високи и ниски тонове. Измененията на гласа в този период при момчетата са по-силно изразени и дори болезнени. Трябва да се знае, че влиянието на алкохола и никотина засилват и задълбочават проблемите.


     Появата на назална реч има друга етиология. В повечето случаи възниква на основата на органични поражения от различен тип. Напр.вродена малформация като късо меко небце. Възможно е и да е резултат от грешна хирургическа интервенция при операция на трета сливица. Ринофония се получава и при дефекти на твърдото небце – фистула вследствие травма или разкъсване по време на операция.
     Органична ринофония с хипоназалност може да се появи при органични аномалии в областта на носоглътката, вследствие отоци, полипи, стеснения, които преграждат пътя на издишната струя през носа и тя изтича през устата.
     Функционалната ринофония обикновено е преходно явление, но в отделни случаи може да се стигне до патологичен застой, чието преодоляване се постига с логопедична намеса.
     Гласовите нарушения може да са следствие и от неврогенни органични поражения на ЦНС и ПНС, водещи до парези/парализи, които също биват вродени или придобити при травма, новообразувание, възпалителен процес и пр.
     Нарушения на гласа от дисфоничен и ринофоничен тип се появяват и при друга периферна органика, освен анатомичната – увреждания на слуха, водещи до различно изразена по степен и специфика слухова недостатъчност.
     Гласовите разстройства се съпътстват от нарушено дишане, което е толкова по-силно, колкото по-тежко е фонационното разстройство. Резултатът от това е диспнея.

     Диагностицирането на гласовите разстройства може да се окаже трудно , поради възможността за влияние на множество фактори. Причината  не е задължително да бъде медицинска и дори може да бъде в резултат на действията на пациента , като например пушене. Диагностиката на гласовите нарушения изисква особен подход, а споменатите симптоми не бива да се пренебрегват. Добре е да се потърси компетентната намеса на специалистите фониатри, специалистите – уши-нос-гърло, оториноларинголози, фонопеди /логопеди, които се занимават с гласовите нарушения/. В някои случаи може да се наложи консултация с психотерапевти, невролози, педиатри и други специалисти. За да се постигне точна оценка на смущението , всички причини трябва да бъдат идентифицирани
При поставяне на правилна диагноза , трябва да се опише подробно историята на гласовото разстройство, да се отбележат факти като: кога е настъпило, как се е случило и как пациентът използва гласа си. След това пациентът трябва да се подложи на физически изпит , който включва преглед на главата, шията и ларинкса. Диагностичните тестове могат да бъдат използвани за откриване на необичайни израстъци като тумори. 
    


     Гласовите нарушения могат да бъдат терапевтирани с лекарства или с гласова терапия - в зависимост от причината за разстройството. Понякога, се налага и хирургическа намеса. Според много специалисти, гласовата терапия е основно лечение за много пациенти. Затова е важно да се направи и консултация със специалист логопед. 

четвъртък, 17 септември 2015 г.

Обследване и терапия при дизартрия. Терапевтични принципи и идеи за игри.

Скъпи приятели,
     ще завършим темата за дизартрията с обяснение за това как протича обследването и терапията при деца.
     Обследването започва с проверка на мимическата мускулатура в спокойно състояние. Наблюдаваме характера на линията на устните т.е. дали е права или изкривена. Следим за плътност на затвореност на устата, следим дали има хиперкинезии, проверяваме дали детето може да държи устата си затворена, проверяваме дали може последователно да отваря и затваря очи, дали може да намръщи вежди, като следим дали са на лице синкинезии, при тези опити.
     Прави се оглед на артикулационната моторика, проверяваме движението на устните.
При тежки случаи на псевдобулбарна пареза са невъзможни съзнателните движения с устни и език. В такива случаи проверяваме рефлекторните движения, например, дали детето отдръпва език при докосване, дали изнася устни в страни при усмивка (когато е сериозно нарушението, то не може да се усмихва), дали изтегля устни напред като му подадем сладолед.
     Освен това логопеда уточнява и как детето се храни, т.е. как дъвче, каква храна предпочита. Тези деца не желаят твърда храна, усещат, че им е трудно и се давят. Уточнява се дали детето се дави при пиене на вода.
     Отбелязват се особеностите в дишането,което при дизартрия е накъсано и повърхностно. Обследва се произношението на звуковете. Следваща стъпка е диктовка на думи, изречения. Може да помолим детето само да състави изречения. Проверяват се четивните навици. Тук включваме четене или назоваване на букви, четене на срички, четене на думи с различен брой срички и четене на изречения и текст. Обследването завършва с проверка на лексиката и граматиката.
     При деца с дизартрия се има предвид, че самото назоваване на предметни картинки може да е трудно и това да е причината детето да не може да се справи. Тези трудности са поради артикулационните нарушения. В такива случаи може да се направи погрешен извод, че детето не познава думата, поради тази причина трябва да проверим дали думата съществува в пасивния речник на детето. Това става при назоваване на думата от логопеда, а детето трябва само да я посочи.


     Терапевтичните принципи, които следва логопеда при терапия са следните:
1.Комплексност (психолог, физиотерапевт, невролог и логопед). В една и съща дейност се включват слухови, зрителни и двигателни умения.
2.Системност – непрекъснатост на занятията – два пъти седмично. Всяко терапевтично пропускане води до срив в досегашното развитие на детето.
3.Онтогенетичност – индивидуалното развитие на детето, възрастовите му особености.
4.Поетапност – от лекото към трудното.
5.Индивидуален подход при всеки пациент.

     Споменахме, че най-разпространенният и най-познатият вид дизартрия е псевдобулбарната. Затова първо ще ви запознаем с терапията на тази форма.
     Започва се с релаксиращ масаж по хода на мускулните влакна, като се правят и упражнения със съпротива. Следва дихателна гимнастика, с която се тренира волевия контрол върху издишната струя въздух – скорост, сила, концентрираност и точност на определено място. Ако лицето има епилепсия, то не се прави дихателна гимнастика, защото дълбокото вдишване предизвиква припадъци, провокира ги.
     Следва гимнастика на артикулационните органи, а след това и движения, които се вербализират. Започва се с вокализиране на широки гласни, а после на тесни. Постепенно се вкарват съгласни – ма, на. Имитират се животни.
     Когато  езика и устните са достатъчно раздвижени, се прави постановка на звук, автоматизация и диференциация. Преди това обаче се изследва подробно фонемният гнозис и ако има нарушения се работи за диференциация и разпознаване на звука.

     При булбарна дизартрия, терапията се различава от тази на псевдобулбарната по две неща. Има медикаментозната терапия. А масажът не е релаксиращ, а тонизиращ. Характеризира се с пощипвания, отлепване на кожата от брадичката нагоре (стяга мускулатурата). Във всички останали компоненти, терапията е същата.

     Твърде често булбарната и псевдобулбарната дизартрии се срещат заедно у един и същи човек. В този случаи клиничната картина е доста смесена, но водещо е размазаното артикулиране, липсата на мускулна сила, нарушеното дишане и слабия глас. Терапията се провежда по същия механизъм, като масажа трябва да бъде в зависимост от тонуса на артикулационната мускулатура.
     Когато булбарната и псевдобулбарната дизартрии са от раждането, обикновено се съпътстват от известно изоставане на езиковото развитие, това се дължи на две основни причини:
1.Детето е с парализи и е сравнително изолирано от социалните контакти;
2.Поради затруднената артикулация децата не общуват достатъчно вербално с родителите си и не тренират своите езикови способности, което вторично води до закърняване. Този факт изисква при дизартрия в детска възраст да се работи и за езиковото развитие, докато при възрастни няма нужда. Освен това е полезно за деца с дизартрия и ДЦП активно да изискваме от родителите им професионална работа на физиотерапевт и лечебна гимнастика за раздвижване на общата моторика, това помага и за развитие на артикулационната моторика.

       Работата с дизартриците се основава на следните принципи:
1.Поетапно формиране на всички равнища на речта – фонетично, лексикално, синтактично и т.н.
2.Успоредно с речта да се развиват и другите страни на психичната система, като възприятни функции, паметови, мисловни операции, т.е. така да се подбират и структурират речевите задачи, че тяхното изпълнение да предполага активизиране на процесите на зрителен анализ, диференциация, мислено квалифициране на предмети.
Общата и речева моторика се нормализира след предварителни и системни логопедични занятия, като най-добре е те да се съчетават с медикаментозна терапия, лечебна физкултура.

     Основни задачи при работа с дизартрици са подготовка на артикулационния апарат за овладяване звуковете чрез раздвижване или гимнастика на апарата и развитие на потребност за общуване с езикови средства. Децата прибягват до използване на мимико-жестова реч. Работи се върху дишането и гласа. Важна задача е развитие на сензорните функции. На децата се дават задачи да разпознават по звука различни животни, предмети. Друга задача е възпроизвеждането на ритми. Логопеда показва, а детето повтаря след него. Поради наличието на мускулна слабост, т.е. нарушена подвижност на говорния апарат, внимание се отделя на развитие на подвижността на този апарат, за тази цел, в този етап се провежда масаж на лицевата мускулатура.
     Задача на логопедичната терапия е и формирането на точни артикулационни и кинестетически усещания, като за тази цел се прилага активна артикулационна гимнастика. Работи се върху прозодиката на гласа и корекция на звукопроизношението. Успоредно с обстановката работим за звуков анализ и развитие на фонематичния слух. Така се създава база за фонематична точност при усвояване на писмените навици.
     Децата с дизартрия изпитват общи моторни трудности. При тях самообслужването е трудно – обличане, миене на зъби, умението да се хранят с прибор, завързване на обувки. И в тези случаи, за да се преодолеят моторните трудности се работи върху финната и обща моторика.

     Ето няколко идеи за игри, които може да приложите: Учим децата как да държат предмета, как да го преместват от едно място на друго. Върху кадастрон очертаваме и искаме от детето да сложи предмета върху очертанието. Мозайка – искаме да я сортира по цветове. Това от своя страна предполага точно хващане на предмета едновременно развиваме цветовия гнозис и вниманието. Може работа с пластелин. Може да искаме от детето да сложи ръка на масата и да повдига пръст по пръст. При събрани длани да потупва два по два пръстите си. Да имитира свирене на пиано, стреляне. Често децата имат трудности при храненето поради малките размери на приборите, тогава уголемяваме дръжките на приборите. Трудности при пиене – в тези случаи използваме в началото дълга сламка, като постепенно я скъсяваме. Учим детето да закопчава и разкопчава дрехите на куклите, а после върху себе си. Подготовка за писане, като тук изискваме да защрихова квадрати, да съединява точки.

     Терапията протича във вид на игра, така детето извършва поставените му задачи с удоволствие и хъс да се справи добре. 

вторник, 1 септември 2015 г.

Форми на дизартрията

   Скъпи приятели,
 споменахме, че дизартрията има няколко форми, но най-добре изучена е спастично-паралитичната (псевдобулбарна) форма. Това е и причината да разгледаме по-подробно първо нея. Първите прояви на тази форма на дизартрия могат да се проявят още след раждането. Пседобулбарният синдром се характеризира с това, че непосредствено след раждането детето има много тих плач или понякога само отваря уста. Нарушено е сукането, гълтането, може да има липса на някои вродени рефлекси –сукателен, ориентировъчен. Често при сукане децата посиняват, давят се, млякото понякога изтича в страни. В най-тежките случаи детето се храни със сонда, защото не може да суче. Дишането му е аритмично, неравномерно. Тези нарушения вървят успоредно с лицева асиметрия. Гукането, лепетната реч се появяват по-късно. След поникване на зъбите детето дълго време не може да дъвче, да отхапва. Не може да яде твърда храна, обикновенно се храни с пюрета и каши. Не може да пие от чаша. С възрастта по-голямо значение добиват речевите симптоми. Има нарушен глас, невъзможност да изпълнява артикулационни движения, неправилно е положението на езика в устната кухина, нарушено е речевото дишане. Забавено езиково и речево развитие.
     Клинична картина при псевдобулбарната дизартрия е следната:
- Говор – прозодика на речта:
а)Глас – тих,треперещ, бързо изчезващ и уморяем. Има съществена разлика на гласовите реакции при волевите движения (увредени) и неволевите (запазени);
б)Дишане – неритмично с много слаба издишна струя, която не позволява да се направи добър артикулаторен фокус;
в)Нарушена артикулация – р и л обикновенно липсват. Беззвучните се преобразуват в звучни. Африкатите се делят на съставните си части: ц – т и с, ч – т и ш, ж – т и ш, преградните се преобразуват в преходни: с – ш, к – х. Най-лесни за произнасяне са м и н. Говорът става размазан,  гъгнив с носов отенък или фарингиален. Почти всички звуци звучат еднакво.Често към звуковете има добавено хриптене (шумове).
- Соматични нарушения: дисфагия – нарушения в гълтането:
а)Оглед на лицето – отпусната физиономия – хипомимия на лицевата мускулатура. Устата е отворена има хиперсаливация и понякога несиметрични устни ъгли. Езикът е издут, напрегнат, твърд и изтеглен назад, трудно подвижен. Само при псевдобулбарна дизартрия има орални автоматизми.
     Булбарната дизартрия се появява при периферна парализа на някои черепно-мозъчни нерва (ЧМН). Участват:  ІХ – езикогълтачен ЧМН, който контролира гълтането и движението на мекото небце; Х – блуждаещ ЧМН – контролира малкото мускулче, което се захваща за края на гласните връзки. Контролира гласните връзки; ХІІ – контролира мускулите на езика; ХІ – контролира шията; V – троичен ЧМН – контролира дъвкателната дейност, VІІ – лицев ЧМН – контролира устни, вежди, затваряне на очите.
     Причините за тази форма на дизартрия могат да бъдат: травми – много рядко; тумори; родови травми.
Клиничната картина е следната:
- Говор:
а)Звуковете се произнасят гъгниво, размазано, без артикулаторен фокус, почти както при псевдобулбарна дизартрия, разликата е: тук са увредени неволеви и волеви гласови реакции. Детето говори със слаб глас – треперещ, затихващ, но и киха, кашля, плаче със също такъв слаб глас;
б)Гласът има носов отенък.
- Соматични нарушения:
а)Хипомимия – отпуснато безжизнено лице;
б)Език – плосък, разстлан на пода на устната кухина, с грапава повърхност (географски език). Намалена подвижност на езика, по повърхността му се наблюдават потрепвания. Повишена саливация.
в)По-рядко има общи соматични парализи и парези.
     Булбарна дизартрия се получава в следствие от възпаления на продълговатия мозък. Тук са разрушени ядрата на черепно мозъчните нерви. Те имат пряко отношение към мускулите на говорния апарат. Тук говорим за периферна парализа на говорните мускули. При псевдобулбарната дизартрия рефлекторните движения са запазени, а само осъзнатите са нарушени, докато при булбарната страдат както рефлекторните така и осъзнатите.
Хиперкинетична дизартрия (хореоатетозна)
     Тази форма се появява при увреда на подкоровите сиви ядра. Като етиологични фактори могат да се посочат: родови травми; инфекциозни заболявания; енцефалити или неизяснени причини.
     Характеризира се с хипотония на мускулатурата – мека, отпусната, позволява невероятна гъвкавост на ставите; хиперкинезии – насилствени, неволеви, болестотворни двигателни реакции, които биват най-разнообазни по своята симптоматика:
а)Тикове;
б)Червеообразни, бавни съкращения на различни мускулни групи – несинхронии, което води до бавни извивания на пръстите на ръцете, устните, езика. Те са мъчителни, трудно се овлавяват и се засилват при емоционални състояния;
в)Клоноси – съкращения на мускулите, при които няма двигателна реакция (неволево);
г)Торзионна дистония – тялото се усуква около собствената си ос.

     Клиничната картина е следната:
- Говор – неритмична, неплавна реч. Взривно, внезапно появяване на крясък, звук, вик или някоя дума. Най-силно е овредена плавността на говора. Има размазване и нарушение на артикулаторния фокус при произнасяне на звуковете, което е непостоянно.
- Дишането е тласъчно, неритмично, а гласът силен, ясен, но непостоянен. Волевия контрол върху гласовите реакции липсва. Чести са внезапни крясъци, извиквания, плач, които нямат нищо общо с контекста. Те се появяват в резолтат на внезапно появила се хиперкинетична реакция.

     Терапията протича в няколко направления:
1.Медикаментозна терапия – назначава се от лекар.
2.Основно в терапията е трениране на ритмичност, т.е овладяване на тази внезапност на движенията. Работи се върху общата и артикулаторна мускулатура успоредно. Подходящи са броене от 1 до 10, изброяване на месеци, дните от седмицата, ритмично произнасяне на автоматизирани речеви редици съчетано с потропване;
3.Работа върху ритъма със срички в съчетание с някакво движение на ръцете.  Задължителна е дихателната гимнастика като начало на терапевтичния сеанс. По време на терапията трябва да се избягват всякакви емоции, тъй като те засилват патологичните реакции.

Акинетична (паркинсонова) дизартрия
     Етиологични фактори се явяват: травми; инфекциозни заболявания; паркинсон.
     Клиничната картина има следните симптоми:
Хипертония – симптом на зъбчатото колело; акинетизъм – олигокинезия – по-малък обем на движението; брадикинезия – забавени движения; пилсационни явления – трудно превключване от една реакция към друга; тремор (статичен) – силен е при определена поза – при покой. При движение намалява (симптома на скъперника).
     Говорът е неясен, размазан с тих глас. Акцелериращ говор – започва нормално и постепенно ускорява скоростта на говорене, като в същото време гласът затихва и звуковете стават много неясни. Най-увредени са лабиалните и алвеоденталните звукове. Най-същественото при тези пациенти е, че при желание, за кратък период от време, те могат да говорят добре. Освен това има и промени при почерка. Започват да пишат нормално и постепенно буквите стават изкривени и неясни.
     Терапията е медикаментозна.

Малкомозъчна (акинетична) дизартрия
     Тя е проява на увреждане на малкия мозък от различни увреждащи фактори (кокси).
     Клинична картина - най-типична е нарушената координация на волевите движения. Тя се отразява, както на общите двигателни реакции, така и на дишането и говора. Движенията са неточни и несинхронни и трудно се превключват от едно в друго; хипотония на мускулатурата; появява се тремор на движенията, т.е. той се засилва при движение на двигателна реакция; загуба на равновесието.
     Говор: увредена е плавността на говора – говорят скандирано, а ако в процеса е въвлечена диафрагмата и на тласъци. Звуците са размазани и неясни. Пишат с едри разкривени букви (макрография).
     Терапия: работа върху усета за ритъм и типични артикулаторни упражнения; дихателна гимнастика за трениране върху контрола на издишната струя; трениране на координацията на движенията. Двойки движения с артикулаторните органи: хоботче – усмивка, конче, езика нагоре – надолу и др., прехапване на горна и долна устна последователно.

Акинетичен мутизъм
     Появява се при увреда на мозъчната кора, покриваща междинния и средния мозък. Най-често при тумори или травмични увреди в тази област. Пациентите изпадат в немотивация, нежелание да говорят, да се хранят. Ако кажат нещо, то е много неясно. Но в момент на силна емоция, те могат да действат и говорят съвършенно добре за кратко време и след това веднага изпадат в предишното си състояние.

Танцуваща дизартрия
     Един любопитен феномен е този при танцуващата дизартрия. Среща се при определени фамилии – генетично. По-често при мъжете.

     Клинична картина – епизодично нарушение на говора от дизартричен тип, съчетано с движения от типа на подскачането.

Дано да съм била полезна :) 

понеделник, 24 август 2015 г.

Дизартрия - симптоми

     Уважаеми читатели,
     В няколко поредни статии ще ви запозная с дизартрията, различните ѝ форми, обследването ѝ и терапията, която се прилага. Ще се постарая да предложа интересно четиво, по леснодостъпен начин.
     Започвам с това, че думата „дизартрия“ – от гръцки (представка „диз“ – разтройство и „артро“ – членоразделно произношение) – е нарушение на произношението, породено от недостатъчна инервация на речевия апарат вследствие на поражения на Централната нервна система  (ЦНС) и Периферната нервна система (ПНС). По тази причина е ограничена подвижността на органите на речта (меко небце, език, устни), затруднена е артикулацията. При възникване в зряла възраст води до разпадане на речевата система. В детска възраст може да се нарушат още и уменията за четене и писане, както и общото езиково-говорно развитие.
     При най-тежките форми дизартрията преминава в анартрия, което е пълна невъзможност за говорене в следствие парализа на говорните мускули. Такива случаи се наблюдават при тежките форми на ДЦП, особено в случаите, в които има квадропареза – засегнати са и 4-те крайника.
     Най-честите причини за дизартрия са: дородови инфекции, като интоксикации на майката, често може да е причина бъбречна недостатъчност, асфиксия, травми. 
     Основните признаци разделящи дизартрията от останалите речеви нарушения се проявява в това, че в случая страда не произношението на отделните звукове , а произношението като цяло. Поради ограничена подвижност на речевата и мимическа мускулатура, говорът на детето се характеризира с „размазано” произношение, тих и слаб глас, а понякога обратно - силен и рязък, ритъмът на дишане е нарушен, речта губи своята плавност, темпът може да бъде ускорен или забавен. Най-честите симптоми се изразяват в неправилно произношение, изопачаване на звукове, замени, пропуски, неясна реч, неправилен темп на говорене и т.н.

Симптоми при дизартрия:
  1. Нарушения на мускулния тонус – зависи от локализацията и има няколко варианта:
    • Постоянно повишен мускулен тонус – на езика, устните, лицето, шията. Езикът е винаги напрегнат, стегнат като топка, изтеглен назат, гърбът му е извит нагоре към небцето – палатализация. Активните движения са много трудни, често се наблюдават спазми – съпътстващи движения в съседни мускули;
    • Понижен мускулен тонус – езика, устните и всичко останало е отпуснато, устата не може да се затвори. Устните са леко отворени, езика отива към устата, повишена саливация. В следствие на това се наблювава назализация ня звуковете – носов отенък, тъй като са отпуснати мускулите на мекото небце;
    • Дистония – постоянно променящ се мускулен тонус. В спокойно състояние се наблюдава понижен тонус, но само при опит да се изговори нещо, тонусът рязко се повишава и мускулите стават спастични.
  2. Нарушения на прасксиса – не само на говорните мускули, а и на общата моторика.
  3. Нарушения на речевото дишане – нарушена координация на дишането по време на говорене. Ритъмът на дишането не се съгласува със съдържанието на речта. Тя е непълноценна поради звуковата трудност, дишането е учестено, това кара детето много често да спира и речта става накъсана.
  4. Нарушения на гласа – гласът се нарушава поради парези в мускулите на гръкляна и на гласните връзки. Гласните връзки понякога трудно се задвижват, в тях много често настъпват спазми. Гласът е слаб, тих, губи се.
  5. Нарушения на звукопроизношението – в зависимост от степента на поражение може да страда произношението на една или няколко съгласни. Може да бъде нарушено и произношението и на някои гласни звукове (те произнасят неясно, често с носов оттенък).
  6. Нарушения във фонематичня слух (нарушение при възприемането на фонемите /звуковете/ и различаването им) – това възниква в следствие от неясната и „размазана” реч, която не дава възможност да се формира правилен слухов образ на звуковете.
  7. Нарушения в граматическия строеж на речта.
  8. Нарушение в емоционално-волевата сфера.
  9. Нарушения в психичните функции ( внимание, памет, мислене).
  10. Нарушения на познавателната сфера.

     Понякога дизартрията се наблюдава като допълнително нарушение в случаите на олигофрения, алалия, забавено езиково развитие и т.н. При нея са засегнати всички равнища на говора.
     Дишането е повърхностно, накъсано, ускорено. Спастичността предизвиква стеноза на ларинкса, пътят на издишната струя е стеснен.
        Гласът е ринофоничен(хипоназалност) и дисфоничен(дрезгавост).
      Артикулацията (най-явен симптом) се характеризира с това, че детето говори мъчително и бавно. Думите се произнасят с ясна мускулна съпротива. Речта е монотонна, брадилалична, с провлачване накрая. Артикулационните грешки са изопачавания и замени. Беззвучните съгласни са по-увредени. Забелязва се още:

  • Лошо учленение на преградните беззвучни съгласни - к,п,т,(стържещи са);
  • Първият звук в сричка ССГ винаги се произнася неправилно;
  • Преградните съгласни и вибрантният Р се заменят с проходни (п=ф; к=х; т=с);
  • Изопачено, гъгниво звучат и гласните;
  • Най-лошо се артикулират онтогенетично късните съгласни;
  • Замените на звукове са постоянни, но непълни;

     Спастичното състояние на мускулите предопределя чести ортопедични усложнения. Обикновено се появява след раждането с ред признаци (слабост на виковете, аритмично дишане, затруднено сукане, асиметрично лице - увиснала долна челюст, отсъствие на лепет.) Силно нарушени са всички възприятия, особено сложните пространствени, времевите и проприоцептивни. Всичко това се отразява на другите когнитивни процеси - нарушен е капацитета на паметта и мисленето, като особено засегнати са висшите мисловни операции. Затова IQ е в долните граници и училищните проблеми са много големи. Децата осъзнават физическите си недостатъци и това се отразява на емоционалното им развитие (те са обидчиви, раними, плахи, безинициативни).
      Причините за възникване на дизартрия са много и различни вредни фактори, които могат да въздействат на вътреутробното развитие по време на бременност (вирусни инфекции, интоксикации, патология на плацентата и др.), в момента на раждането (трудно раждане, раждане със секцио, седалищно прилежание, мозъчен кръвоизлив при новороденото), и в ранна детска възраст (инфекциозни заболявания на мозъка, менингити, менингоенцефалити, черепно-мозъчни травми). До 80% от случаите, дизартрията е следствие на ДЦП.
     Дизартрия може да се наблюдава както в тежка, така и в лека форма. Тежката форма често се среща в рамките на ДЦП и се явява като нейн компонент. В детските градини и училищата могат да се открият деца с лека степен на дизартрия ( скрита форма или дизартричен компонент). Тези форми се проявяват в много лека степен на нарушение на движенията в артикулационния апарат, общата и фина моторика, а също и в произносителната страна на речта – тя е разбираема за околните, но не е достатъчно ясна и точна.

     Терапията при дизартрията се провежда по различни направления: развитие на моториката (обща, фина и артикулационна), подобряване на произношението и фонематичния слух, корекция на темпа и плавността на речта и усъвършенстване на дикцията, корекция на езиковите грешки. За постигането на максимално добри резултати е необходимо да се работи комплексно с логопед, психолог, невролог и специалист по лечебна физкултура.

петък, 21 август 2015 г.

Идеи за развиващи игри : реч, мислене, внимание, памет, пространствена ориентация ,фина моторика.


Скъпи родители и приятели, 

тези от вас, които ме познават и дечицата им идват на логопедични занятия при мен, периодично получават идеи, за различни развиващи игри. Реших да ги споделя и с вас, на страничката във Фейсбук и тук в блога. Това са основни идеи и насоки, които вие може да променяте и напасвате за вашето собствено дете. 
     Предлагам да започнем с игри подходящи за развитие на речта:
• „Какъв цвят е това?“ - Усвояването на цветовете може да стане постепенно при разглеждането на книжки или при разходка по улицата. Назовавайте цветовете на обкръжаващите ви предмети и не се придържайте само към основните. Виолетово, резеда, бежово... колкото повече, толкова по-добре.
• Направете си „Състезание“ кой по-точно и по-пълно ще опише предметите в стаята. Например: одеалото е червено на бели квадратчета, меко като..., топло като... и т.н. Старайте се да използвате много прилагателни и сравнения.
• „А наобратно ?“ - Когато речниковият запас е достатъчно богат, можете да започнете да търсите антоними: дълъг-къс, голям-малък и т.н. Тъй като представите на детето съвсем не са като нашите, може да му помагате с въпроси: „Какъв е слонът?“ – Голям. „А мишката каква е?“– Малка.
• „Кой какъв е?“ - Не забравяйте за прилагателните. Когато разказвате приказки, не наблягайте само на това кой какво е направил, а и на това как е изглеждал и как го е направил. Описанията обогатяват езика, правят го жив и изразителен. 
• „Измисли си“ - Картинките и снимките от списания са много добър помощник в игрите! Може да измислите имена на хората в списанията, техните професии (или да се опитате да ги отгатнете), къде и как живеят, какво обичат. Картинките с животни също са подходящи за обсъждане.
• Картинките с животни могат да бъдат използвани също и за играта „Да поговорим“. Вие питате, а детето в ролята на животното от картинката отговаря къде живее, с какво се храни, как се наричат малките му, кога спи. При описанията активно използвайте прилагателни, умалителни, нарицателни (зайко-байко дългоушко, зайченце бяло и т.н.)
• „Кой на кого е родител?“ - Виждайки на улицата или на картинка котенце, изброявайте цялото семейство: „Татко на котенцето е котаракът, а майка – котката. Татко на пиленцето е петелът, а майка – кокошката“ и т.н. Може и да ви се струва странно, но дори някои първокласници не са сигурни кое е „детето” на козата.
• Измислете прости гатанки за познати предмети (животни). Например: „Конче с блузка на раета“. След това е ред на детето да съчини гатанка, а Вие отговаряте.
• „Намислих си думичка - ка...?“ - казвате вие. Детето се опитва да отгатне: „Капак, капан ...“. Помагате му да си спомни повече думи или му обяснявате значението на нови за него.



Продължаваме с игри, подходящи за развитие на мисленето:

• Незаменим помощник във всички развиващи игри са различните картинки с изображения на животни, предмети от бита, дрехи и т.н. Но най-вече това се отнася до игрите за класификация по различни признаци (малко-голямо, животно-растение, диво-домашно, по цветове и т.н.). За тези игри може да използвате картички от лото, снимки, рисунки от списания и всякакви играчки.
• Играта се усложнява като отделите 4 изображения, от които 1 не си е на мястото или т.нар. „Четвъртият излишен“. Например: петел, кокошка, врабче, котка; жаба, елха, краставица, домат и т.н.
• „Съкровище“ - Научете детето да разчита прости карти и схеми. Скрийте в стаята “съкровището“(например, любимото мече или бонбон), нарисувайте карта на стаята и с червено кръгче отбележете мястото на „съкровището“.
• Детето скрива някоя играчка или картинка. Вие трябва да познаете какво е скрито като задавате въпроси. Детето има право да Ви отговаря само с „Да“ и „Не“. Например, скрита е рисунка: „Това животно ли е?“ - Не. „Птица ли е?“ - Да „Голяма ли е?“ - Не „В града ли живее?“ - Да . „Врабче“ . След време детето ще се научи също да задава въпроси и да отгатва.



Бих искала да ви запозная и с няколко игри, които са подходящи за развитие на вниманието:


• Започваме да броим на глас, но особеното тук е че ще „Броим на два езика“, като разпределяме, нечетните на родния ни език, четните на чужд език, който познаваме. Броим от едно до десет после от десет до едно. След това обръщаме нещата, като нечетните броим на чуждия език, четния на нашия роден. Тук също постепенно забързваме до момента, в който запозваме да се запъваме и да бъркаме. 
• "Забранена дума" - Избирате забранена дума - може да бъде някой цвят (жълто) или някое качество (малък). Подхвърляте на детето топка и едновременно с това му задавате въпроси „Морето е синьо, а слънцето?“; „Каква на цвят е розата?“; „А маргаритката?“; „Слонът е голям, а мишката?“. Детето трябва да отговаря, а вместо забранените думи да казва например "абракадабра".
• "Наблюдател" - Предложете на детето да влезе в ролята на наблюдател и да намери в стаята 5 кръгли (червени, твърди, гладки и т.н.) предмета.
• Упражнение за превключване на вниманието – Пишем числа от 1 до 10, същевременно броим на глас от 10 до 1.
• Упражнение за превключване на вниманието – Броим на глас от 1 до 10, но без да казваме числа включващи 3 или кратни на 3. Вместо тези числа трябва да кажем: „не бъркам”. Например: „Един, два, не бъркам, четири, пет, не бъркам…“


Възползвайте се и от игрите за развитие на паметта:



• Лежейки с детето в стаята постарайте се да си спомните какво има в коридора или в коша с играчките: „Аз си спомням червената кола.“; „А аз розовото плюшено прасенце“. И така кой ще си спомни повече неща.

• Наредете в редичка 5-6 играчки. "Играчките искали да се повозят на корабче и се наредили на опашка. Най-отпред застанало мечето, зад него папагалът, после дошло котето, камиончето... Изведнъж звъннало звънче: дошъл сладоледаджията и всички играчки се втурнали към него. А когато се върнали на пристанището не могли да си спомнят кой след кой е бил на опашката. Помогни им да се подредят както са били в началото."

• Прочетете 5, 10, 15 или 20 думи с пауза от 10-15 секунди. След това накарайте детето да се опита да възпроизведе тези думи в същия ред. Броят на думите варира според възрастта на детето. 
- Например: къща, чаша, кон, маса, дъжд, машина, параход, ръчка, телевизор, кухня, земя, гумичка, ски, кламер, сова, самолет, дърво, балкон, море, светлина, завой.




Ще ви предложа две игри, чрез които да развиете пространствената ориентация:


• Вземете 2 листа на квадратчета. На единия нарисувайте несложна начупена линия. Това е пътечката, по която трябва да мине Ежко за да отиде на гости на приятеля си Мечо. Детето не вижда вашата рисунка. За да помогне на Ежко, то трябва да нарисува на своя лист същата линия, следвайки вашите словесни инструкции: „2 квадратчета надолу, 3 квадратчета на дясно, 1 на горе и т.н.“ След като детето нарисува пътечката сверете я с вашата, за да разберете: „Стигнал ли е Ежко при Мечо...“.
• Предлагам и друг вариант на играта. Нека детето да рисува, а вие му давайте инструкции кое къде да е нарисувано: "В средата на листа - голям червен кръг, под него - голям зелен квадрат, а над кръга - малко синьо триъгълниче, а до него - червен квадрат и т.н.". Така тренирате пространствените представи, но и развивате цветовия гнозис и гнозиса за форма и големина.


Предлагам  и игри подходящи за развитие на фините движения:



• Едновременно с палците на двете ръце, започваме да допираме върховете на останалите пръсти, като с лявата ръка започваме от кутрето и свършваме с показалеца, а с дясната ръка правим обратното, започваме от показалеца и свършваме с кутрето. След това естествено сменяме посоката и продължаваме упражнението, като тук пак лекозабързваме и увеличаваме скоростта, докато започнем да се бъркаме. Много полезни са забавните игри с пръстчета. Детето казва стихче и едновременно показва действията с пръстчета.
• Колкото се може по-често рисувайте на детето различни лабиринти и нека то да „премине“ през тях с молива. За да е по-интересно може да измислите история къде води лабиринта, кой трябва да мине през него. Например: „Този лабиринт е от лед, той води към замъка на Снежната царица, Герда трябва да мине по него за да намери Кай, но без да се допира до стените му иначе ще замръзне.“
• Апликацията е достъпна още в най-ранна възраст. Докато детето не може още да държи ножичка дайте му цветна хартия или старо списание и нека да къса малки парченца. Вие ги лепете на бял лист като се опитвате да им придадете някаква форма. След 3 години детето вече може да държи ножичка, но задължително тя трябва да е детска - със затъпени краища - овладяване на ножиците.
• Пластелинът също е много подходящ за развитие на фините движения. Но, много е важно след игра да се мият ръцете! Вместо пластелин може да използвате тесто. Направените от тестото фигурки може да изпечете във фурната и след това да оцветите с боички.
• Задължително подсигурете мозайка (отначало с най-големите елементи), пъзели (с големи парчета), игри с различни по размер части, които се поставят една в друга, и, разбира се, неща за рисуване (моливи, бои с четка).

   
     Децата се радват на всички тези игри и развиват ръчичките си, а чрез тях – мисленето, речта, вниманието и т.н. Забавлявайте се! 

Игри за опознаване частите на речта - думи за поясняване, назоваване с местоимения и думи за действие.

     Скъпи родтиели,

     предлагам на вашето внимание няколко игри, с помощта на които детето да опознае частите на речта и по-лесно да овладее понятията за време и пространство. В няколко последователни дни ще разгледаме игри свързани с думите за поясняване, назоваването с местоимения и думите за действие.

     Ще започнем с игрите свързани с думите за поясняване. Може би се чудите защо трябва да са ИГРИ? В игрите не само се поставя началото на сложния процес на ориентиране в обкръжаващия свят, но и се подпомага речевото развитие, тъй като основният обект за узнаване, възприемане, осмисляне е книжовният български език и всички негови елементи, както и зависимостите между тях. Чрез речта на събеседниците детето получава образци, които постепенно опознава и осъзнава необходимостта от употребата им. В общуването често е необходимо поясняване на изказаното чрез названията за действия, обекти или обстоятелства, което се постига с наречия за начин, време, място, пространство, количество и степен, причина и цел и пр. Детето трябва да изпита потребност от думата, чрез която да поясни своята мисъл. За тази цел обикновено се организира обстановка, в която може да се изгради ситуация на общуване за промените на мястото, времето, начина и т.н. на действието или изменението. Това се постига най-добре чрез играта, защото играта е като средство за интелектуалното развитие на подрастващите. Умствено развитие може да се постигне, ако умело се съчетават играта и обучението.
     С играта „Къде съм?“ детето проследява промените в посоката на движение на своя събеседник и обясненията, които той му дава на основния въпрос „Къде съм?“. В началния етап на опознаване на тази част на речта е достатъчно отговора да се изгради с една дума (горе, долу; ниско, високо; напред, назад; наляво, надясно; тук, там; накъде, някъде, никъде и т. н.). Когато думите се включат в активния речник на детето, то може да се построи просто разширено изречение (Аз съм горе; Ти си долу; Той е някъде; Ние сме тук; Вие сте там; Те са горе).
     Играта „Кога?“ е за уточняване на времето, в което се извършва действието. Детето общува като отговоря на въпроса използвайки някоя от думите : днес, утре, рано, късно, преди, сега, тогава, дотогава, кога, докога, когато, откогато, някога, никога, всякога и др.
    Чрез играта „Как?“ се конкретизира начинът на действие. На основния въпрос „Как?“ се съставя и подходящ отговор (бързо, бавно, добре, зле, мъжки, юнашки, силно, слабо, така, тъй, иначе, някак, никак, всякак и др.).
    Играта „Колко?“ е за уточняване на количество и степен. Обикновено в житейски ситуации за измерване на количеството от нещо (в магазина, в домакинството) се налага съставяне на отговор на основния въпрос „Колко?“ с определена дума: малко, много, веднъж, дваж, трикратно, многократно... 
     Детето често търси причините за явленията или действията, които наблюдава. Чрез игровия замисъл „Защо?“ се създават възможности за съставяне на кратки обяснения, в които то трябва да включи думата „защото“, а след това да поясни с указателни или описателни жестове разбраното. В следващите етапи постепенно изгражда по-сложни конструкции за отговор на основния въпрос, като назовава причината за протичащото действие, за измененията в пространството, за характерното в явлението и т.н.
     С обогатяването на познавателния и словесния си опит детето се поставя пред проблеми за логическо уточняване или изразяване на вероятност. Често при договаряне в творческите игри е необходимо изразяване на категоричност с думите: сигурно, действително, наистина, непременно, очевидно, явно, само. А за назоваване на проявите за колебание и привидност са необходими други думи: сякаш, като че ли. Предположението пък се конкретизира с думи като: вероятно, навярно, може би. Когато се налага уточняване, се използват думите: главно, особено, тъкмо, именно. За уточняване на резултата от съпоставянето е необходимо да се употребят думи като: сравнително, относително.
Това са само общи насоки и препоръки. С помощта на вашето желание, ентусиазъм и въображение може да промените, пригодите и изиграете тези игри по интересен и незабравим за детето начин. 



     Ще разгледаме и назоваването с местоимения, защото тяхната употреба се налага почти едновременно с различаването на собственото име. За да усвои правилата за изразяване на мисли и да избегне повторенията или неудобствата от незнанието на собствено име, детето трябва да опознае и местоименията. Чрез общуването всеки вид местоимение трябва да заеме пространство в речника на детето.

     С играта „На кого е?“ се осигуряват предпоставки за означаване на отношение на принадлежност посредством притежателни местоимения : мой, твой, негов, негово, наш, ваш, техен, ми, ти, ни, и т.н. В ситуацията на общуване е необходимо да се моделират разнообразни отношения, за да се подпомогне узнаването, възприемането, осмислянето на формите на притежателни местоимения.
     Понякога вместо обикновените лични и обикновените притежателни местоимения се налага да се употребяват възвратните местоимения. Чрез театрализирани и по-точно, чрез ролеви игри се осигуряват примери за случаите, когато глаголното действие се върши от глаголното лице. В ролевата игра „Мечо Пух“ изпълняващият основната роля говори за себе си, опознава себе си, прави нещо за себе си. Мечо Пух губи и намира своите играчки, уточнява принадлежността на вещите си с пълните и кратките форми на възвратното притежателно местоимение (свой, своя, свое, свои, си).
     В игрите често се налага да се посочват различни обекти (лица, предмети и т.н.), а така също да се назовават и техни качествени и количествени признаци. Играта „Покажи“ осигурява условия за възприемане и назоваване на различията между близките и далечните разстояния, в които е разположен наблюдавания обект. В играта за близки лица и предмети се използват: този,тоя,тази,тая,това,тези,тия , а за по-отдалечени лица и предмети са необходими: онзи,оня,онази,ония,онова,онуй,онези,ония.
     При названието за признак се използват формите на показателните местоимения в ед. ч. и мн.ч., а именно: такъв, такава, такова, такива; инакъв, инаква, инакво, инакви. В разговорния стил и в диалектна среда се използват и други показателни местоимения (онакъв, толкав, толчав).
При формулиране на въпрос са необходими въпросителни местоимения. Затова са необходими игри: за лица и предмети Кой?, Коя?, Кое?, Кои?; признаци- Какъв?, Каква?, Какво?, Какви?; притежание- Чий?, Чия?, Чие?, Чий?; количество- Колко?
     Може да промените имената на игрите, героите, поредността им. Личното творчество и идеи са за предпочитане. Така, всеки ще играе играта по свои правила, но с една обща цел smile em

smile emoticon
    Потребността от дума за назоваване на действие възниква в игрите, когато децата и възрастните трябва да синхронизират извършването, да спазват необходима последователност от операции, за да постигнат резултат. Чрез похвати за подражание бързо и лесно се представя необходимостта от опознаване на действието, определяне и изговаряне на дума за назоваването му.

     С играта „Днес“ се разширява опитът за назоваване на действия, извършени в момента на говорене. Привличане на вниманието към действието се осъществява с нагледно-действени похвати, а за разпознаването и назоваването му се използват словесни - изговаряне, обясняване на думата за него. Поощрява се припомнянето на синоними за назоваване на едно и също действие с различни по звуков състав, но еднакви по смисъл думи. Към материалите за онагледяване се допълват изображения на хора, животни, транспортни средства. Като разглежда изображението, детето трябва не само да разпознава действието, но и да си припомня думи за неговото назоваване. То трябва съзнателно да си припомня думи за действия според изобразената ситуация.
     Чрез играта „Вчера“ се активизират спомените за извършените действия, предизвикали в предходния ден силни впечатления и положителни преживявания у детето като наблюдател.
   Игрите „Продължават“ и „Приключили са“ ориентират детето, за да наблюдава и разграничава свършеното от несвършеното действие. Чрез диалози по осъществени наблюдения се представя смисълът на думата за действие. Обикновено се използват куклени етюди, за да се подпомогне правилното разбиране на ситуацията. Например: Деси обяснява на Мони, че вчера градинарят е пръскал дръвчетата. После поглежда през прозореца и обяснява, че вече ги е напръскал и затова те са променили цвета си, т. е. листата им са леко побелели. Напръсканите с разтвор листенца са спасени от гъсеници.
    Играта „Утре“ ориентира към намерения за предстоящи действия, като за словесното им уточняване се използва бъдеще време на глагола. За изразяване на действие в бъдеще време се предлага образец на изговор. Мисли за предстоящи действия се представят чрез куклени етюди. Например: куклата Деси обяснява на децата за своите планове в следващите дни. После провежда с тях разговор, като в него включва глаголните форми за 1, 2, 3 л. ед. ч. и мн. ч. Така чрез разговора се осъществява естествено взаимодействие за обогатяване на речевия опит с правилата за употребяване на необходимите глаголни форми.
    С игри като „Днес“ , „Вчера“ и „Утре“, децата опознават и разграничават времето на извършване на действието. Ориентирането към резултата от дейността осигурява възможности за разграничаване на минало свършено от минало несвършено време. Разпознаването на глаголните форми протича чрез сравняване на практически примери.
     Затова, както винаги ви съветвам - използвайте всяка една ситуация, за да развивате детето. Не чакайте само на педагози, логопеди и на точно определеното време за учене. Играта, това е най-големият учител!!! Възползвайте се! smile emoticon
smile emoticon