Дизартрия - симптоми

     Уважаеми читатели,

     В няколко поредни статии ще ви запозная с дизартрията, различните ѝ форми, обследването ѝ и терапията, която се прилага. Ще се постарая да предложа интересно четиво, по леснодостъпен начин.

     Започвам с това, че думата „дизартрия“ – от гръцки (представка „диз“ – разтройство и „артро“ – членоразделно произношение) – е нарушение на произношението, породено от недостатъчна инервация на речевия апарат вследствие на поражения на Централната нервна система  (ЦНС) и Периферната нервна система (ПНС). По тази причина е ограничена подвижността на органите на речта (меко небце, език, устни), затруднена е артикулацията. При възникване в зряла възраст води до разпадане на речевата система. В детска възраст може да се нарушат още и уменията за четене и писане, както и общото езиково-говорно развитие.

     При най-тежките форми дизартрията преминава в анартрия, което е пълна невъзможност за говорене в следствие парализа на говорните мускули. Такива случаи се наблюдават при тежките форми на ДЦП, особено в случаите, в които има квадропареза – засегнати са и 4-те крайника.

     Най-честите причини за дизартрия са: дородови инфекции, като интоксикации на майката, често може да е причина бъбречна недостатъчност, асфиксия, травми. 

     Основните признаци разделящи дизартрията от останалите речеви нарушения се проявява в това, че в случая страда не произношението на отделните звукове , а произношението като цяло. Поради ограничена подвижност на речевата и мимическа мускулатура, говорът на детето се характеризира с „размазано” произношение, тих и слаб глас, а понякога обратно - силен и рязък, ритъмът на дишане е нарушен, речта губи своята плавност, темпът може да бъде ускорен или забавен. Най-честите симптоми се изразяват в неправилно произношение, изопачаване на звукове, замени, пропуски, неясна реч, неправилен темп на говорене и т.н.

Симптоми при дизартрия:

1. Нарушения на мускулния тонус – зависи от локализацията и има няколко варианта:
• Постоянно повишен мускулен тонус – на езика, устните, лицето, шията. Езикът е винаги напрегнат, стегнат като топка, изтеглен назат, гърбът му е извит нагоре към небцето – палатализация. Активните движения са много трудни, често се наблюдават спазми – съпътстващи движения в съседни мускули;
• Понижен мускулен тонус – езика, устните и всичко останало е отпуснато, устата не може да се затвори. Устните са леко отворени, езика отива към устата, повишена саливация. В следствие на това се наблювава назализация ня звуковете – носов отенък, тъй като са отпуснати мускулите на мекото небце;
• Дистония – постоянно променящ се мускулен тонус. В спокойно състояние се наблюдава понижен тонус, но само при опит да се изговори нещо, тонусът рязко се повишава и мускулите стават спастични.
2. Нарушения на прасксиса – не само на говорните мускули, а и на общата моторика.
3. Нарушения на речевото дишане – нарушена координация на дишането по време на говорене. Ритъмът на дишането не се съгласува със съдържанието на речта. Тя е непълноценна поради звуковата трудност, дишането е учестено, това кара детето много често да спира и речта става накъсана.
4. Нарушения на гласа – гласът се нарушава поради парези в мускулите на гръкляна и на гласните връзки. Гласните връзки понякога трудно се задвижват, в тях много често настъпват спазми. Гласът е слаб, тих, губи се.
5. Нарушения на звукопроизношението – в зависимост от степента на поражение може да страда произношението на една или няколко съгласни. Може да бъде нарушено и произношението и на някои гласни звукове (те произнасят неясно, често с носов оттенък).
6. Нарушения във фонематичня слух (нарушение при възприемането на фонемите /звуковете/ и различаването им) – това възниква в следствие от неясната и „размазана” реч, която не дава възможност да се формира правилен слухов образ на звуковете.
7. Нарушения в граматическия строеж на речта.
8. Нарушение в емоционално-волевата сфера.
9. Нарушения в психичните функции ( внимание, памет, мислене).
10. Нарушения на познавателната сфера.

     Понякога дизартрията се наблюдава като допълнително нарушение в случаите на олигофрения, алалия, забавено езиково развитие и т.н. При нея са засегнати всички равнища на говора.

     Дишането е повърхностно, накъсано, ускорено. Спастичността предизвиква стеноза на ларинкса, пътят на издишната струя е стеснен.

        Гласът е ринофоничен(хипоназалност) и дисфоничен(дрезгавост).

      Артикулацията (най-явен симптом) се характеризира с това, че детето говори мъчително и бавно. Думите се произнасят с ясна мускулна съпротива. Речта е монотонна, брадилалична, с провлачване накрая. Артикулационните грешки са изопачавания и замени. Беззвучните съгласни са по-увредени. Забелязва се още:

• Лошо учленение на преградните беззвучни съгласни - к,п,т,(стържещи са);
• Първият звук в сричка ССГ винаги се произнася неправилно;
• Преградните съгласни и вибрантният Р се заменят с проходни (п=ф; к=х; т=с);
• Изопачено, гъгниво звучат и гласните;
• Най-лошо се артикулират онтогенетично късните съгласни;
• Замените на звукове са постоянни, но непълни;

     Спастичното състояние на мускулите предопределя чести ортопедични усложнения. Обикновено се появява след раждането с ред признаци (слабост на виковете, аритмично дишане, затруднено сукане, асиметрично лице - увиснала долна челюст, отсъствие на лепет.) Силно нарушени са всички възприятия, особено сложните пространствени, времевите и проприоцептивни. Всичко това се отразява на другите когнитивни процеси - нарушен е капацитета на паметта и мисленето, като особено засегнати са висшите мисловни операции. Затова IQ е в долните граници и училищните проблеми са много големи. Децата осъзнават физическите си недостатъци и това се отразява на емоционалното им развитие (те са обидчиви, раними, плахи, безинициативни).

      Причините за възникване на дизартрия са много и различни вредни фактори, които могат да въздействат на вътреутробното развитие по време на бременност (вирусни инфекции, интоксикации, патология на плацентата и др.), в момента на раждането (трудно раждане, раждане със секцио, седалищно прилежание, мозъчен кръвоизлив при новороденото), и в ранна детска възраст (инфекциозни заболявания на мозъка, менингити, менингоенцефалити, черепно-мозъчни травми). До 80% от случаите, дизартрията е следствие на ДЦП.

     Дизартрия може да се наблюдава както в тежка, така и в лека форма. Тежката форма често се среща в рамките на ДЦП и се явява като нейн компонент. В детските градини и училищата могат да се открият деца с лека степен на дизартрия ( скрита форма или дизартричен компонент). Тези форми се проявяват в много лека степен на нарушение на движенията в артикулационния апарат, общата и фина моторика, а също и в произносителната страна на речта – тя е разбираема за околните, но не е достатъчно ясна и точна.

     Терапията при дизартрията се провежда по различни направления: развитие на моториката (обща, фина и артикулационна), подобряване на произношението и фонематичния слух, корекция на темпа и плавността на речта и усъвършенстване на дикцията, корекция на езиковите грешки. За постигането на максимално добри резултати е необходимо да се работи комплексно с логопед, психолог, невролог и специалист по лечебна физкултура.

Идеи за развиващи игри : реч, мислене, внимание, памет, пространствена ориентация ,фина моторика.

Скъпи родители и приятели, 

тези от вас, които ме познават и дечицата им идват на логопедични занятия при мен, периодично получават идеи, за различни развиващи игри. Реших да ги споделя и с вас, на страничката във Фейсбук и тук в блога. Това са основни идеи и насоки, които вие може да променяте и напасвате за вашето собствено дете. 

     Предлагам да започнем с игри подходящи за развитие на речта:

• „Какъв цвят е това?“ - Усвояването на цветовете може да стане постепенно при разглеждането на книжки или при разходка по улицата. Назовавайте цветовете на обкръжаващите ви предмети и не се придържайте само към основните. Виолетово, резеда, бежово... колкото повече, толкова по-добре.

• Направете си „Състезание“ кой по-точно и по-пълно ще опише предметите в стаята. Например: одеалото е червено на бели квадратчета, меко като..., топло като... и т.н. Старайте се да използвате много прилагателни и сравнения.

• „А наобратно ?“ - Когато речниковият запас е достатъчно богат, можете да започнете да търсите антоними: дълъг-къс, голям-малък и т.н. Тъй като представите на детето съвсем не са като нашите, може да му помагате с въпроси: „Какъв е слонът?“ – Голям. „А мишката каква е?“– Малка.

• „Кой какъв е?“ - Не забравяйте за прилагателните. Когато разказвате приказки, не наблягайте само на това кой какво е направил, а и на това как е изглеждал и как го е направил. Описанията обогатяват езика, правят го жив и изразителен. 

• „Измисли си“ - Картинките и снимките от списания са много добър помощник в игрите! Може да измислите имена на хората в списанията, техните професии (или да се опитате да ги отгатнете), къде и как живеят, какво обичат. Картинките с животни също са подходящи за обсъждане.

• Картинките с животни могат да бъдат използвани също и за играта „Да поговорим“. Вие питате, а детето в ролята на животното от картинката отговаря къде живее, с какво се храни, как се наричат малките му, кога спи. При описанията активно използвайте прилагателни, умалителни, нарицателни (зайко-байко дългоушко, зайченце бяло и т.н.)

• „Кой на кого е родител?“ - Виждайки на улицата или на картинка котенце, изброявайте цялото семейство: „Татко на котенцето е котаракът, а майка – котката. Татко на пиленцето е петелът, а майка – кокошката“ и т.н. Може и да ви се струва странно, но дори някои първокласници не са сигурни кое е „детето” на козата.

• Измислете прости гатанки за познати предмети (животни). Например: „Конче с блузка на раета“. След това е ред на детето да съчини гатанка, а Вие отговаряте.

• „Намислих си думичка - ка...?“ - казвате вие. Детето се опитва да отгатне: „Капак, капан ...“. Помагате му да си спомни повече думи или му обяснявате значението на нови за него.

Продължаваме с игри, подходящи за развитие на мисленето:

• Незаменим помощник във всички развиващи игри са различните картинки с изображения на животни, предмети от бита, дрехи и т.н. Но най-вече това се отнася до игрите за класификация по различни признаци (малко-голямо, животно-растение, диво-домашно, по цветове и т.н.). За тези игри може да използвате картички от лото, снимки, рисунки от списания и всякакви играчки.

• Играта се усложнява като отделите 4 изображения, от които 1 не си е на мястото или т.нар. „Четвъртият излишен“. Например: петел, кокошка, врабче, котка; жаба, елха, краставица, домат и т.н.

• „Съкровище“ - Научете детето да разчита прости карти и схеми. Скрийте в стаята “съкровището“(например, любимото мече или бонбон), нарисувайте карта на стаята и с червено кръгче отбележете мястото на „съкровището“.

• Детето скрива някоя играчка или картинка. Вие трябва да познаете какво е скрито като задавате въпроси. Детето има право да Ви отговаря само с „Да“ и „Не“. Например, скрита е рисунка: „Това животно ли е?“ - Не. „Птица ли е?“ - Да „Голяма ли е?“ - Не „В града ли живее?“ - Да . „Врабче“ . След време детето ще се научи също да задава въпроси и да отгатва.

Бих искала да ви запозная и с няколко игри, които са подходящи за развитие на вниманието:

• Започваме да броим на глас, но особеното тук е че ще „Броим на два езика“, като разпределяме, нечетните на родния ни език, четните на чужд език, който познаваме. Броим от едно до десет после от десет до едно. След това обръщаме нещата, като нечетните броим на чуждия език, четния на нашия роден. Тук също постепенно забързваме до момента, в който запозваме да се запъваме и да бъркаме. 

• "Забранена дума" - Избирате забранена дума - може да бъде някой цвят (жълто) или някое качество (малък). Подхвърляте на детето топка и едновременно с това му задавате въпроси „Морето е синьо, а слънцето?“; „Каква на цвят е розата?“; „А маргаритката?“; „Слонът е голям, а мишката?“. Детето трябва да отговаря, а вместо забранените думи да казва например "абракадабра".

• "Наблюдател" - Предложете на детето да влезе в ролята на наблюдател и да намери в стаята 5 кръгли (червени, твърди, гладки и т.н.) предмета.

• Упражнение за превключване на вниманието – Пишем числа от 1 до 10, същевременно броим на глас от 10 до 1.

• Упражнение за превключване на вниманието – Броим на глас от 1 до 10, но без да казваме числа включващи 3 или кратни на 3. Вместо тези числа трябва да кажем: „не бъркам”. Например: „Един, два, не бъркам, четири, пет, не бъркам…“

Възползвайте се и от игрите за развитие на паметта:

• Лежейки с детето в стаята постарайте се да си спомните какво има в коридора или в коша с играчките: „Аз си спомням червената кола.“; „А аз розовото плюшено прасенце“. И така кой ще си спомни повече неща.

• Наредете в редичка 5-6 играчки. "Играчките искали да се повозят на корабче и се наредили на опашка. Най-отпред застанало мечето, зад него папагалът, после дошло котето, камиончето... Изведнъж звъннало звънче: дошъл сладоледаджията и всички играчки се втурнали към него. А когато се върнали на пристанището не могли да си спомнят кой след кой е бил на опашката. Помогни им да се подредят както са били в началото."

• Прочетете 5, 10, 15 или 20 думи с пауза от 10-15 секунди. След това накарайте детето да се опита да възпроизведе тези думи в същия ред. Броят на думите варира според възрастта на детето. 

- Например: къща, чаша, кон, маса, дъжд, машина, параход, ръчка, телевизор, кухня, земя, гумичка, ски, кламер, сова, самолет, дърво, балкон, море, светлина, завой.

Ще ви предложа две игри, чрез които да развиете пространствената ориентация:

• Вземете 2 листа на квадратчета. На единия нарисувайте несложна начупена линия. Това е пътечката, по която трябва да мине Ежко за да отиде на гости на приятеля си Мечо. Детето не вижда вашата рисунка. За да помогне на Ежко, то трябва да нарисува на своя лист същата линия, следвайки вашите словесни инструкции: „2 квадратчета надолу, 3 квадратчета на дясно, 1 на горе и т.н.“ След като детето нарисува пътечката сверете я с вашата, за да разберете: „Стигнал ли е Ежко при Мечо...“.

• Предлагам и друг вариант на играта. Нека детето да рисува, а вие му давайте инструкции кое къде да е нарисувано: "В средата на листа - голям червен кръг, под него - голям зелен квадрат, а над кръга - малко синьо триъгълниче, а до него - червен квадрат и т.н.". Така тренирате пространствените представи, но и развивате цветовия гнозис и гнозиса за форма и големина.

Предлагам  и игри подходящи за развитие на фините движения:

• Едновременно с палците на двете ръце, започваме да допираме върховете на останалите пръсти, като с лявата ръка започваме от кутрето и свършваме с показалеца, а с дясната ръка правим обратното, започваме от показалеца и свършваме с кутрето. След това естествено сменяме посоката и продължаваме упражнението, като тук пак лекозабързваме и увеличаваме скоростта, докато започнем да се бъркаме. Много полезни са забавните игри с пръстчета. Детето казва стихче и едновременно показва действията с пръстчета.

• Колкото се може по-често рисувайте на детето различни лабиринти и нека то да „премине“ през тях с молива. За да е по-интересно може да измислите история къде води лабиринта, кой трябва да мине през него. Например: „Този лабиринт е от лед, той води към замъка на Снежната царица, Герда трябва да мине по него за да намери Кай, но без да се допира до стените му иначе ще замръзне.“

• Апликацията е достъпна още в най-ранна възраст. Докато детето не може още да държи ножичка дайте му цветна хартия или старо списание и нека да къса малки парченца. Вие ги лепете на бял лист като се опитвате да им придадете някаква форма. След 3 години детето вече може да държи ножичка, но задължително тя трябва да е детска - със затъпени краища - овладяване на ножиците.

• Пластелинът също е много подходящ за развитие на фините движения. Но, много е важно след игра да се мият ръцете! Вместо пластелин може да използвате тесто. Направените от тестото фигурки може да изпечете във фурната и след това да оцветите с боички.

• Задължително подсигурете мозайка (отначало с най-големите елементи), пъзели (с големи парчета), игри с различни по размер части, които се поставят една в друга, и, разбира се, неща за рисуване (моливи, бои с четка).

   

     Децата се радват на всички тези игри и развиват ръчичките си, а чрез тях – мисленето, речта, вниманието и т.н. Забавлявайте се! 

Игри за опознаване частите на речта - думи за поясняване, назоваване с местоимения и думи за действие.

     Скъпи родтиели,

     предлагам на вашето внимание няколко игри, с помощта на които детето да опознае частите на речта и по-лесно да овладее понятията за време и пространство. В няколко последователни дни ще разгледаме игри свързани с думите за поясняване, назоваването с местоимения и думите за действие.

     Ще започнем с игрите свързани с думите за поясняване. Може би се чудите защо трябва да са ИГРИ? В игрите не само се поставя началото на сложния процес на ориентиране в обкръжаващия свят, но и се подпомага речевото развитие, тъй като основният обект за узнаване, възприемане, осмисляне е книжовният български език и всички негови елементи, както и зависимостите между тях. Чрез речта на събеседниците детето получава образци, които постепенно опознава и осъзнава необходимостта от употребата им. В общуването често е необходимо поясняване на изказаното чрез названията за действия, обекти или обстоятелства, което се постига с наречия за начин, време, място, пространство, количество и степен, причина и цел и пр. Детето трябва да изпита потребност от думата, чрез която да поясни своята мисъл. За тази цел обикновено се организира обстановка, в която може да се изгради ситуация на общуване за промените на мястото, времето, начина и т.н. на действието или изменението. Това се постига най-добре чрез играта, защото играта е като средство за интелектуалното развитие на подрастващите. Умствено развитие може да се постигне, ако умело се съчетават играта и обучението.

     С играта „Къде съм?“ детето проследява промените в посоката на движение на своя събеседник и обясненията, които той му дава на основния въпрос „Къде съм?“. В началния етап на опознаване на тази част на речта е достатъчно отговора да се изгради с една дума (горе, долу; ниско, високо; напред, назад; наляво, надясно; тук, там; накъде, някъде, никъде и т. н.). Когато думите се включат в активния речник на детето, то може да се построи просто разширено изречение (Аз съм горе; Ти си долу; Той е някъде; Ние сме тук; Вие сте там; Те са горе).

     Играта „Кога?“ е за уточняване на времето, в което се извършва действието. Детето общува като отговоря на въпроса използвайки някоя от думите : днес, утре, рано, късно, преди, сега, тогава, дотогава, кога, докога, когато, откогато, някога, никога, всякога и др.

    Чрез играта „Как?“ се конкретизира начинът на действие. На основния въпрос „Как?“ се съставя и подходящ отговор (бързо, бавно, добре, зле, мъжки, юнашки, силно, слабо, така, тъй, иначе, някак, никак, всякак и др.).

    Играта „Колко?“ е за уточняване на количество и степен. Обикновено в житейски ситуации за измерване на количеството от нещо (в магазина, в домакинството) се налага съставяне на отговор на основния въпрос „Колко?“ с определена дума: малко, много, веднъж, дваж, трикратно, многократно... 

     Детето често търси причините за явленията или действията, които наблюдава. Чрез игровия замисъл „Защо?“ се създават възможности за съставяне на кратки обяснения, в които то трябва да включи думата „защото“, а след това да поясни с указателни или описателни жестове разбраното. В следващите етапи постепенно изгражда по-сложни конструкции за отговор на основния въпрос, като назовава причината за протичащото действие, за измененията в пространството, за характерното в явлението и т.н.

     С обогатяването на познавателния и словесния си опит детето се поставя пред проблеми за логическо уточняване или изразяване на вероятност. Често при договаряне в творческите игри е необходимо изразяване на категоричност с думите: сигурно, действително, наистина, непременно, очевидно, явно, само. А за назоваване на проявите за колебание и привидност са необходими други думи: сякаш, като че ли. Предположението пък се конкретизира с думи като: вероятно, навярно, може би. Когато се налага уточняване, се използват думите: главно, особено, тъкмо, именно. За уточняване на резултата от съпоставянето е необходимо да се употребят думи като: сравнително, относително.

Това са само общи насоки и препоръки. С помощта на вашето желание, ентусиазъм и въображение може да промените, пригодите и изиграете тези игри по интересен и незабравим за детето начин. 

     Ще разгледаме и назоваването с местоимения, защото тяхната употреба се налага почти едновременно с различаването на собственото име. За да усвои правилата за изразяване на мисли и да избегне повторенията или неудобствата от незнанието на собствено име, детето трябва да опознае и местоименията. Чрез общуването всеки вид местоимение трябва да заеме пространство в речника на детето.

     С играта „На кого е?“ се осигуряват предпоставки за означаване на отношение на принадлежност посредством притежателни местоимения : мой, твой, негов, негово, наш, ваш, техен, ми, ти, ни, и т.н. В ситуацията на общуване е необходимо да се моделират разнообразни отношения, за да се подпомогне узнаването, възприемането, осмислянето на формите на притежателни местоимения.

     Понякога вместо обикновените лични и обикновените притежателни местоимения се налага да се употребяват възвратните местоимения. Чрез театрализирани и по-точно, чрез ролеви игри се осигуряват примери за случаите, когато глаголното действие се върши от глаголното лице. В ролевата игра „Мечо Пух“ изпълняващият основната роля говори за себе си, опознава себе си, прави нещо за себе си. Мечо Пух губи и намира своите играчки, уточнява принадлежността на вещите си с пълните и кратките форми на възвратното притежателно местоимение (свой, своя, свое, свои, си).

     В игрите често се налага да се посочват различни обекти (лица, предмети и т.н.), а така също да се назовават и техни качествени и количествени признаци. Играта „Покажи“ осигурява условия за възприемане и назоваване на различията между близките и далечните разстояния, в които е разположен наблюдавания обект. В играта за близки лица и предмети се използват: този,тоя,тази,тая,това,тези,тия , а за по-отдалечени лица и предмети са необходими: онзи,оня,онази,ония,онова,онуй,онези,ония.

     При названието за признак се използват формите на показателните местоимения в ед. ч. и мн.ч., а именно: такъв, такава, такова, такива; инакъв, инаква, инакво, инакви. В разговорния стил и в диалектна среда се използват и други показателни местоимения (онакъв, толкав, толчав).

При формулиране на въпрос са необходими въпросителни местоимения. Затова са необходими игри: за лица и предмети Кой?, Коя?, Кое?, Кои?; признаци- Какъв?, Каква?, Какво?, Какви?; притежание- Чий?, Чия?, Чие?, Чий?; количество- Колко?

     Може да промените имената на игрите, героите, поредността им. Личното творчество и идеи са за предпочитане. Така, всеки ще играе играта по свои правила, но с една обща цел smile em

smile emoticon

    Потребността от дума за назоваване на действие възниква в игрите, когато децата и възрастните трябва да синхронизират извършването, да спазват необходима последователност от операции, за да постигнат резултат. Чрез похвати за подражание бързо и лесно се представя необходимостта от опознаване на действието, определяне и изговаряне на дума за назоваването му.

     С играта „Днес“ се разширява опитът за назоваване на действия, извършени в момента на говорене. Привличане на вниманието към действието се осъществява с нагледно-действени похвати, а за разпознаването и назоваването му се използват словесни - изговаряне, обясняване на думата за него. Поощрява се припомнянето на синоними за назоваване на едно и също действие с различни по звуков състав, но еднакви по смисъл думи. Към материалите за онагледяване се допълват изображения на хора, животни, транспортни средства. Като разглежда изображението, детето трябва не само да разпознава действието, но и да си припомня думи за неговото назоваване. То трябва съзнателно да си припомня думи за действия според изобразената ситуация.

     Чрез играта „Вчера“ се активизират спомените за извършените действия, предизвикали в предходния ден силни впечатления и положителни преживявания у детето като наблюдател.

   Игрите „Продължават“ и „Приключили са“ ориентират детето, за да наблюдава и разграничава свършеното от несвършеното действие. Чрез диалози по осъществени наблюдения се представя смисълът на думата за действие. Обикновено се използват куклени етюди, за да се подпомогне правилното разбиране на ситуацията. Например: Деси обяснява на Мони, че вчера градинарят е пръскал дръвчетата. После поглежда през прозореца и обяснява, че вече ги е напръскал и затова те са променили цвета си, т. е. листата им са леко побелели. Напръсканите с разтвор листенца са спасени от гъсеници.

    Играта „Утре“ ориентира към намерения за предстоящи действия, като за словесното им уточняване се използва бъдеще време на глагола. За изразяване на действие в бъдеще време се предлага образец на изговор. Мисли за предстоящи действия се представят чрез куклени етюди. Например: куклата Деси обяснява на децата за своите планове в следващите дни. После провежда с тях разговор, като в него включва глаголните форми за 1, 2, 3 л. ед. ч. и мн. ч. Така чрез разговора се осъществява естествено взаимодействие за обогатяване на речевия опит с правилата за употребяване на необходимите глаголни форми.

    С игри като „Днес“ , „Вчера“ и „Утре“, децата опознават и разграничават времето на извършване на действието. Ориентирането към резултата от дейността осигурява възможности за разграничаване на минало свършено от минало несвършено време. Разпознаването на глаголните форми протича чрез сравняване на практически примери.

     Затова, както винаги ви съветвам - използвайте всяка една ситуация, за да развивате детето. Не чакайте само на педагози, логопеди и на точно определеното време за учене. Играта, това е най-големият учител!!! Възползвайте се! smile emoticon

smile emoticon

Сензорно възпитание и култура. Формиране на представи.

     Скъпи родители,

   Тези от вас, чийто деца идват при мен на логопедични занятия, знаят колко е важно сензорното развитие. Уроците, които имаме до голяма степен се въртят именно около него. Тази седмица реших да ви запозная малко по-подробно с възприятията и тяхното значение за развитието на децата. 

     С възприемането на предметите и явленията от обкръжаващия го свят започва началото на трупане на знания. Всички други форми на познания-запомняне, мислене, въображение се строят на основата на образното възприятие, което се явява в резултат на тяхната преработка. Затова нормалното умствено развитие е невъзможно без опората на пълноценното възприятие.

     Сензорното развитие на детето-това е развитие на неговите възприятия и формиране на представите му за външните свойства на предметите: тяхната форма, цвят, големина, положение в пространството, а също аромата, вкуса и т. н. Значението на сензорното развитие в ранното и предучилищно възпитание е огромно. Именно тази възраст е най-благоприятна за усъвършенстване и натрупване на представи от обкръжаващия го свят. Водещи международни учени в областта на предучилищната педагогика, а също и известни руски педагози и психолози считат, че сензорното възпитание, в направление на пълноценно сензорно развитие, се явява една от основните страни на предучилищното възпитание.

     В детската градина децата изучават-рисуване, моделиране, конструиране, запознават се с природните явления, започват да усвояват основата на граматиката и математиката. Овладяването на знания и уменията във всички тези области изисква постоянно внимание към вътрешните свойства на предметите , за да се научат как да ги използват. За да получи сходство между рисунката си и изобразения предмет, детето трябва достатъчно точно да улови особеностите на неговата форма, цвят. Конструктивно трябва да изследва формата на предмета (образеца), неговият строеж. Без постоянна ориентировка във външните свойства на предметите е невъзможно да получи отчетлива представа на явлението в живата и неживата природа, в частност тяхното сензорно изменение. 

     Формирането на елементарни математически представи предполага запознанството с геометричните форми и техните разновидности, да сравняват обектите по величина. При усвояването на граматиката огромна роля играе фонематичния слух (точно диференциране на речевите звукове ) и зрително възприемане на начертаната буква. Готовността на детето за обучение в училище в значителна степен зависи от неговото сензорно развитие. Изследвания, проведени от руски психолози показват, че значителна част от трудностите, възникващи пред децата в хода на началното обучение (особено в първи клас), е свързано с недостатъчно точности и гъвкавост на възприятието. В резултат възникват усложнения в изписването на буквите, в изграждането на рисунката, неточности в работата в урока по ръчен труд. Случва се деца да не могат да възпроизвеждат показваните им движения в час по физическо възпитание.

     Сензорното развитие оказва значение при децата за техния бъдещ живот за овладяването на теориите и практиките в предучилищното възпитание задачи разработки и използването най- вече на ефективни средства и методи на сензорното възпитани в детската градина. Главното направление на сензорното възпитание трябва да се състои в създаване у децата на сензорна култура. 

     Понятието сензорна култура е навлязло в педагогиката благодарение на работата на М.Монтессори. Едновременно с това тя смятала , че за придобиване на такава култура е достатъчно системно да се упражняват органите за чувства на децата за различаване на форми, цветове, големина и други свойства на предметите. Тази гледна точка била погрешна. Тя не отчитала, че детето се развива по пътя на социалното наследство. Сензорната култура на детето е резултат от усвоените от него сензорни култури създадени от човечеството (общоприети представи за цвят, форма и други свойства на предметите).

     Децата в живота се срещат с многообразни форми, цветови и други форми на предметите, в частност играчки и предмети от дома. Запознава се и с произведения на изкуството- музика, живопис, скулптура. Всяко дете дори без целенасочено възпитание възприема всичко това. Но ако усвояването става стихийно, без разумно педагогическо ръководство на възрастния, тя не рядко се оказва повърхностна и непълноценна . Тук идва на помощ сензорното възпитание - последователно и планомерно запознаване на детето със сензорната култура на човечеството.

     Голямо значение за сензорното възпитание има формирането у децата на представи за сензорни еталони-общоприети образци за вътрешните свойства на предметите.В ролята на сензорни еталони за цвят се явяват седем цветови спектри и техните оттенъци по светлота и наситеност, в ролята на еталони за форма-геометрични фигури, големини-метрична система за измерване.Видове еталони има и във слуховите възприятия (това е фонемата на родния език, звуковете), във вкусовете и обонянието.

     Усвояването на сензорни еталони е дълъг и сложен процес и не се ограничава в рамките на предучилищното възпитание, а има и своя предистория. Да се усвои сензорния еталон това не означава правилно да назовава това или онова свойство. Усвояването на сензорните еталони това е използването им като единица мярка при оценката на свойствата на веществата.

     В практиката на предучилищното възпитание още се среща остарялата тенденция да се запознава детето в ранна възраст с 2-3 цвята и форми и правилното им запомняне и употребяване от децата. 

     Запознавайки детето с различните свойства на предметите не следва да се запомнят наизуст. Главното е детето да умее да отчита свойствата на предмета по време на действието с него. И не е беда ,ако триъгълника той нарича ъгълник или покрив -достатъчно е детето да научи правилно да разбира думите: форма, цвят. Изключение представлява запознаването с големината на предметите. Големината няма абсолютно значение. Тя се възприема само в сравнение с друга. Предмета се оценя като голям в сравнение с друг предмет, който в този случай се явява като малък.

     За да се привлече вниманието на детето в ранна детска възраст към свойствата на предметите, трябва да се изработят устойчиви представи за тези свойства. Целесъобразно се организират такива действия с предметите, които за да се получат нужните резултати трябва да се съпоставят предметите по форма, големина, да се установят техните съвпадения или несъвпадения. Такова съпоставяне в началото децата не могат да го изпълнят зрително. Затова им се предлага да налагат предметите един до друг, за да могат да ги сравнят по форма и големина, прилагат ги плътно един до друг, за да сравнят техните цветове. От външно съпоставяне на предметите един до друг постепенно преминава към съпоставяне с очите. Това им дава възможност да установяват приликите и разликите по външните им свойства и между такива предмети, които е невъзможно да ги наложат един върху друг или приложат плътно ( например, между обемни предмети).

     Отначало децата се запознават с основните образци на сензорните еталони , а по-късно и с техните разновидности. Важно е учителя да ги показва и назовава, поставя на децата задачи, да съпоставя разните еталони помежду им, да подбира еднаквите така, че децата да ги запомнят. В момента на работа с еталоните децата трябва да използват и запомнят техните имена. Това дава възможност да се изпълняват действия по словесни инструкции.

     Придобихте представа за важността на сензорното възпитание и неговото развитие. Завършваме темата, с няколко думи за това как се отразява сензорното познание на когнитивните процеси. 

     Запознанството с всеки еталон има своите особености, доколко предмети с различни свойства могат да бъдат организирани различни действия. Децата добре запомнят цветовете и нюансите, ако са ги получавали самостоятелно. Запознавайки децата с геометричните форми и техните разновидности учителят ги научава да приемат контура с едновременен контрол за движение на ръцете, и съпоставят фигурите възприемайки ги зрително и осезателно. Формирането на представа за големина помага за построяване на предметите по големина във възходящ или низходящ ред. Големината на предмета обикновено се установява в зависимост от мястото, което заема в реда от еднородни предмети. Големината е относително понятие. Сензорното възпитание тясно се преплита с развитието на мисловната дейност на детето. Специални изследвания показват, че това е по силите на децата от предучилищна възраст.

     Децата се учат да групират предметите различаващи се по форма, големина предназначение, но имащи един и същи цвят. В последствие се учат да групират предметите имащи един и същ цвят, но с различни оттенъци. След това се осъществява преход към отделяне и запознаване с оттенъците.

     При изследването на предмета децата се научават да следват строга последователност на огледа по определена схема. Представянето на основните разновидности на цветове, форми и големини, които децата усвояват стават сензорни еталони и се явяват като образци при изучаването на разнообразни предмети.

     При сравнение на предметите по големина се развива окомера. За усъвършенстване на окомера е необходимо децата да решават все по-сложни окомерни задачи. Проста окомерна задача достъпна за тригодишни деца се явява избора на по-голям или по-малък предмет между два. Децата в предучилищна възраст могат да се научат да измерват не само големината на отделните предмети, но и съотношенията между тях т.е. да овладеят зрителната оценка на пропорциите.

     Особена трудност за детското възприятие са случаите когато трябва да се оценят съчетания на цветове, форми, големини представляващи сложна структура.

     Възприемането на съчетания с отделянето на съставни елементи и връзката между тях се нарича аналитично. Аналитичното възприятие на големини е свързано не с отделяне и обединяване на части от цялото, а с отделяне на различни измеряеми величини на предметите-дължина, ширина, височина. При това не трябва да се забравя, че самото измерване на предметите има относителен характер: тяхното определяне зависи от положението на предмета в пространството.

     В природата цветовете се намират в сложни и разнообразни съчетания. Детето трябва да се научи да изследва тези съчетания, да улавя определения ритъм в разположението на отделните тонове, да различават топлите съчетания от студените.

     Дълбокото възприемане на формите предполага умение зрително да се раздроби предмета на отделни елементи, съответстващи на едни или други геометрични образци и определи съотношението между тях.

     Едновременно с формирането на еталоните е необходимо децата да се научат на способи на изследване чрез: групирането им по цвят и форма около образец-еталон, последователен оглед и описание на формата, изпълнение на все по-сложни окомерни действия.

     Накрая като особена задача се явява необходимостта да се развива у децата аналитично възприятие т.е. да различават цветовите съчетания, формите на предметите, отделните измервателни величини.

Голяма част от игрите и упражненията на децата от предучилищна възраст могат да се провеждат едновременно с всички групи. Това дава възможност да се използват в часовете по български език и ориентиране в природния свят.

     Трябва да се подчертае, че достъпността и полезността на всеки вид задачи се определя не толкова от възрастта колкото от предварителната подготовка, която са получили децата.Затова системата от задачи може да бъде сбита или разтегната в зависимост от конкретните условия на работа по сензорното възпитание.

Езиковата компетентност и овладяване ѝ чрез игра

     Приятели,
     да поговорим за ЕЗИКОВАТА КОМПЕТЕНТНОСТ и за нейното овладяване чрез играта smile emoticon 
Знаем, че постигането ѝ е свързано с овладяването на книжовната норма на българския език и употребата на езиковите средства в различни комуникативни ситуации. Всичко това е добре да се постигне с непреднамерено овладяване, в играта smile emoticon 
     В игровата дейност детето овладява умението за общуване, като не се съобразява с конкретни изисквания, а действа по собствени подбуди с лингвистични, паралингвистични и екстралингвистични средства, като даже и не подозира за тяхното съществуване и теоретическо разграничение. Като използва играчки или предмети от ежедневието то упражнява въздействия, осъществява междуличностни взаимодействия.
     Позовава се на наличния си опит, ползва го и изгражда нов, за да продължи участието си в общуването с връстниците си. Не изпитва ограничения и забрани, разрешения, външни регламенти, които да възпрепятстват неговите действия. Не се стреми към постигане на краен резултат, а изпитва удоволствието, че действа, променя нещата около себе си, извършва взаимодействия с децата около себе си.
     Средата от личности и материални предмети се превръща в основен обект за опознаване и назоваване. В играта разпознаването на нещо, обект, предмет, действие и пр. е значимо, ако се обвърже със смисъл на практическо приложение, т. е. назоваването не изчерпва подбудите за общуване, а само осигурява предпоставки за изразяване на мисъл в определена синтактична конструкция(фраза, изречение). Колкото по-богати са впечатленията за синтактичните конструкции, толкова по-свободно и богато е съдържание на общуването.
     Нагледно-действеният похват може да се реализира посредством материален обект, необходим за изпълняване на поетата роля. Той винаги се разгръща в определено пространство, с конкретно материално или въображаемо тяло (играчка, предмет, название за нещо), което осигурява възможности за контрол и самоконтрол.
     Играта е основен фактор за интелектуалното развитие на детето в предучилищна възраст, тъй като в нея не само се задълбочават знанията и се натрупват теоретични сведения за света, но и се развива мисленето и въображението на децата, което произтича от създаващите се в нейния процес условия за решаване на жизнени и сетивно-практически проблеми.
     В играта придобиват способност да свързват предметите и събитията, независимо от времето на тяхното осъществяване, да съотнасят едни знания с други, да организират събитията в зависимост от тяхната последователност във времето. Всичко, до което се докосват децата в играта, се усвоява по различен начин, което се дължи на факта, че в нея не само се отразяват, но и се моделират различни обекти и ситуации, а това носи и удоволствие, комуникация чрез образност.
     В детската игра се развива ориентировъчната основа на действието и символизма, тъй като в нея възниква способността за обозначаване на един предмет с помощта на друг. Играейки, децата преодоляват своя егоцентризъм и си създават условно-динамична позиция.Заедно с това се развиват в единство и трите типа отношения: към предметите, към другите и към себе си.

     Безспорното проявление на познавателна активност в процеса на игра поражда мисълта, че играта и интелектът не трябва да се разглеждат изолирано, защото за детето играта е интелект. :)

Времеви представи. Основни насоки при формирането им.

      Скъпи приятели,

   След като коментирахме пространствената ориентация на децата, редно е да се запознаем и с времевите представи и с това как бихме могли да ги усъвършенстваме. Знаем, че чувството за време е свързано с умението за рационално използване на времето и планиране на работата за определено време. Времето се явява регулатор не само на различните видове дейност, но и на социалните отношения. В училище още от клас на детето се налага да бъде организирано, да работи с еднакъв темп с другите деца, да се приготвя за определено време, да не закъснява за училище и т. н. За да отговори на тези училищни изисквания, още от детската градина у детето трябва да се формира чувство за време.

Възприемането на времето включва логически компоненти. За детето има само настояще и смътни представи за миналото. То се ориентира във времето въз основа чисто битови показатели и се съобразява с обективни природни явления. Решаващо значение за ориентирането му във времето имат думите „отначало“, „после“, „след това“ и запознаването му с часовника. Това обяснява връзката между детските представи за настояще, минало, и бъдеще и определени конкретни събития („Татко,защо си дойде, нима е вечер?“). Времевите представи често са опредметени („Къде отиде вчера, щом сега е днес?“). Децата все още не могат да си служат граматически с някои форми на наречията ( „сега“, „късно“, „рано“, „после“) и ги употребяват неточно в минало и бъдеще време („После ходихме, вчера ще дойда“). В речта най-рано се забелязват времевите категории „сега“, „отначало“,“ после“.

   Три-четиригодишните деца установяват връзката между постоянно повтарящи се факти и съответстващите им времеви показатели („Утре е, когато ставаме. Вечер е, когато ме вземат от детска градина“). С натрупване на опит във времевата ориентация 4-5-годишното дете установява някои съществени признаци („Вече е утро, защото е светло, а нощ-тъмно е, спим“.). Повечето деца не различават ден и утро, а често ги смесват. Не им е ясно, че денят и нощта са части от денонощието. Още по-трудно разбират понятията полунощ и полуден (като равни части на деня и нощта). Не могат да назоват правилно отделните по-малки части на денонощието ( „утро“, „предобед“, „обед“, „следобед“, „привечер“, „вечер“, „надвечер“, „полунощ“ ). Срещат се деца от предучилищна (а и начална училищна) възраст, които не знаят названията и последователността на дните на седмицата и месеците в годината. Проявява се емоционалната окраска на запомнянето на предпочитани от детето дни или месеци. Недостатъчно са знанията на децата за начините и средствата за измерване на времето-календари, видове часовници, секундомери. Знанията за времевите еталони час, секунда, четвърт час, половин час и т. н. са откъслечни и чисто словесни.

     При изследвания на психомоторното развитие на детето се установява, че възприемането от детето на времето не е лесно. Детето не осъзнава времето и не разбира защо възрастният успява по-добре от него. Възрастовите възможности на децата за овладяване на времевите характеристики и понятия според някои изследователи са:

• към 2 години: детето разбира смисъла на думите скоро. Между 3 и 7 години детето преминава от преживяването, субективно време към обективно време;

• към 3 години: разграничава сегашно от близкото бъдеще(„след малко“, „утре“);

• към 4 години: детето ще каже, че е по-голямо с две години, но не разбира нюанса по-възрастен. Способно е да разграничи и да използва коректно термините „ден-нощ“ и „сутрин-обед-вечер“.

• към 5-6 години: научава сезоните;

• към 7 години: детето започва да се съотнася в обективното време. То започва да организира своите действия в обективното време. Научава дните на седмицата и някои важни дни от календара(рождени дни), месеци на годината и се научава да познава часа. Детето е способно да оцени продължителност на интервал от една минута, но тази оценка зависи от характера на дейността му. Положителните емоции, предизвикани от интересна за него дейност, го карат да продължава дейността извън искания интервал. Времето, запълнено еднообразна и малко интересна дейност, се оценява от детето като продължително. Тези субективни фактори влияят върху точността на оценката на времето.

     За преодоляването на тези особености са необходими специално организирани упражнения и дейности, които ще развият у детето чувство за време и ще формират правилни времеви представи. Насоки за такива упражнения, ще ви предложа в утрешната статия. Усмихнат ден

     Ще ви предложа някои задачи с помощта, на които да формирате и да затвърдите елементарните времеви представи у децата в предучилищна възраст. Изследванията на руски психолози показват, че децата от предучилищна възраст са способни да възприемат по-абстрактни знания, включително и времевите, и че е напълно възможно и необходимо да се формират представи за времето като важно условие за успешно обучение в училище. Умението да се регулира и планира дейността във времето е основа за развитие на организираност, целеустременост, пестеливост, точност и самостоятелност и други важни качества, необходими за организация на учебната работа.

     Времевите представи се образуват на основата на всеки ритмичен процес. Времето се възприема от детето опосредствано чрез конкретни времеви единици и отношения в постоянно повтарящи се явления в живота и в практическата дейност. Отразяването на времето в речта на детето е изключително сложна задача и това се обуславя както от самата природа на времето като обект на познанието, така и от специфичната му роля в живота. 

     Оформят се два подхода към решаване на проблема за времевите представи на децата. Единият от тях предлага конкретни форми и методи за локализиране във времето на повтарящи се събития, действия и явления и на тази основа се изграждат представите за времевите еталони (секунда, минута, денонощие, седмица, месец, година). Другият подход е свързан с изграждане на понятия за определени времеви отношения като минало-настояще-бъдеще и по-рано, по-късно, и едновременно. И двата подхода разглеждат отделни страни на понятието време, без да изчерпват неговото съдържание. 

     Нужен е и систематичен подход при формиране на такива абстрактни понятия като време и пространство.Предлагам няколко основни насоки, които да ви помагат по пътя на запознаването и затвърждаването на знанията на децата за времето:

1. Уточняване и конкретизиране знанията за някои времеви понятия (ден-нощ, частите на денонощието, седмица, месец, година, сезоните и др.).

2. Осмисляне редуването, последователността и периодичността на времевите понятията (вчера-днес-утре, пролет-лято-есен-зима и т.н.).

3. Осмисляне на относителността на времето.

4. Запознаване с общоприети средства и еталони за измерване и оценяване на времето (часовници, календари, час, минута, секунда, половин час и т.н.).

5. Развиване на чувство за време с цел планиране на дейността.

Всичко е под формата на игра и неспирно забавление. Променяйте игрите и използвайте всяка ситуация. Не забравяйте, че е хубаво да се консултирате със специалист логопед при нужда. Весели игри :)

Пространствената ориентация при децата - значимост и насоки за допълнителна работа.

     Мили родители, 
     С много от вас съм коментирала важността на пространствената ориентация при децата. Днес ще нахвърлям основните предимства и значимостта,  ще ви дам насоки за това как бихте могли да работите вкъщи допълнително. Не забравяйте, че вашата работа с детето е много важна, но тя в никакъв случай не изключва заниманията със специалист логопед. 
     Ще започна с това, че в психологията овладяването на пространството се свързва с развиване на моториката и разбиране схемата на собственото тяло. Чрез развитието на моториката и позата детето среща пространството. Това пространство нараства от пространството вътре в него към пространството на обкръжаващия го свят. Като мести предметите, детето интегрира понятието дистанция, която то измерва чрез пространството, отделящо го желания предмет. Психомоторното развитие се свързва с развитието на двигателната дейност, пресичано от психическото развитие, което позволява на човека да придобива жестове, организиране в пространството и времето, и да представя тялото си в статични и подвижни пози. От 5 до 7-годишна възраст се усъвършенства фината моторика, което позволява овладяване на писането в училище.
     Различни психологически изследвания позволяват да се разграничават три етапа в развиване на пространствената ориентировка на децата от предучилищвна възраст.
Първи етап: Система за отчет по себе си (от 2 до 3-4 г.)
Втори етап: Зрителна оценка на разстояние и местоположения на обекти спрямо себе си (4-5 г.)
Трети етап: Словесна система за пространствена оценка и усвояване относителността на пространството (5-7 г.)
     Натрупаните пространствени представи и умения позволяват на 5-7-годишните деца правилно да оценяват пространствени отношения между два и повече обекта. Развива се умението за оценка на разстояния. Извършва се плавен преход от тримерното в двумерното пространство. Детето се ориентира върху плоскост (картина , лист хартия, блоков лист, лист с квадратна мрежа от тетрадка за първи клас). Овладява словесната система за отчет на пространството. Научава предлозите (до, на, зад, под, и др.) и степените за разстояния (по-близо, най-близо, по-далече). Най-големи трудности срещат при усвояването на отношенията на обекти при вертикално разположение: по средата, между, под-пред, срещу, над-отгоре.
     По-богатият опит на 6-7-годишните деца им позволява да решават различни ситуации за пространствен анализ и на тази база да осъзнаят независимостта на пространствените положения. Те се откъсват от конкретната ситуация и усвояват относителността на пространството.
     Вярвам вече сте наясно, че пространствените представи, които човек формира в продължение на години, са едни от най-сложните представи, защото изискват активизирането на различни анализатори (кинестетичен, осезателен, зрителен, слухов, обонятелен). Ориентацията в пространството се осъществява чрез непосредственото му възприемане и словесно обозначение (местоположения на обекти, разстояния, пространствени отношения). 
     Важно е да се отбележи, че ориентирането спрямо себе си има основна роля при пространственото ориентиране на децата. То е първа стъпка при прилагане на знанията и уменията за пространствено ориентиране в живота и затова трябва да се доведе до автоматизиране. Ако има дете, което първо мисли с коя ръка се храни, за да я определи като дясна и след това зрително я съотнася към посоката, то ще реагира късно и ще забави дейността в групата (или класа в училище). Ето защо всяка сутрин от дневния режим (подреждане на масички и столчета, прибори за хранене, разглеждане на картини и рисунки, разходките в парка, подвижните и сюжетно-ролевите игри и др.) трябва да се използва за усъвършенстване на пространствената ориентировка на децата.

     Детето овладява пространството най-вече чрез движението и словото в ежедневния си живот. Затова усъвършенстването на пространствената ориентировка се реализира във всички форми на педагогическо общуване в детската градина и извън нея.
     Използвайте и създавайте преднамерени ситуации за запознаване и усвояване на пространствени знания и умения. Ето няколко задачи, които ще ви помогнат при формирането на пространствени представи и ориентировка при деца от 5-7 годишна възраст:

1.Определяне на пространствени отношение на обекти спрямо себе си ( „Пред мен е…“ , „зад мен е… „ , „отдясно на мен е…“ и т. н. ).
2.Определяне на пространствени отношения на обекти спрямо обект ( „От дясно на Х е У, а от ляво на Х е Z.“ )
3.Определяне на пространствено отношение на обект спрямо обект, като точката на отчет свободно се мести ( „Шкафът е до прозореца, масата е в средата на стаята, върху масата има ваза, под нея-покривка.“ ).
4.Различаване и назоваване на посоките в двумерно пространство (плоскост: нагоре-надолу, наляво-надясно, в средата). Различаване на две посоки едновременно върху лист хартия ( горен десен ъгъл, горен ляв ъгъл на листа ).
5.Ориентиране по картина, в лабиринт, по-схема, в мрежа от квадрати. Рисуване на фризове, орнаменти, различни видове линии по образец или по дадено правило, развиващо пространствената координация ръка-око и фината моторика.
6.Развиване на пространствено схематични умения на децата за определяне положението на предмет в двумерното пространство.
7.Усвояване относителността на пространството (детето трябва да разбере, че пространствените отношения не зависят от оценяващия,от вида на обектите, материала и цвета им,при промяна на позицията се променят и отношенията и т.н ).

Използвайте всяка една ситуация, за да развиете пространствените представи на детето и да изпълните някои от задачките, с които ви запознах в днешната статия. Приятни забавления smile emoticon