вторник, 1 септември 2015 г.

Форми на дизартрията

   Скъпи приятели,
 споменахме, че дизартрията има няколко форми, но най-добре изучена е спастично-паралитичната (псевдобулбарна) форма. Това е и причината да разгледаме по-подробно първо нея. Първите прояви на тази форма на дизартрия могат да се проявят още след раждането. Пседобулбарният синдром се характеризира с това, че непосредствено след раждането детето има много тих плач или понякога само отваря уста. Нарушено е сукането, гълтането, може да има липса на някои вродени рефлекси –сукателен, ориентировъчен. Често при сукане децата посиняват, давят се, млякото понякога изтича в страни. В най-тежките случаи детето се храни със сонда, защото не може да суче. Дишането му е аритмично, неравномерно. Тези нарушения вървят успоредно с лицева асиметрия. Гукането, лепетната реч се появяват по-късно. След поникване на зъбите детето дълго време не може да дъвче, да отхапва. Не може да яде твърда храна, обикновенно се храни с пюрета и каши. Не може да пие от чаша. С възрастта по-голямо значение добиват речевите симптоми. Има нарушен глас, невъзможност да изпълнява артикулационни движения, неправилно е положението на езика в устната кухина, нарушено е речевото дишане. Забавено езиково и речево развитие.
     Клинична картина при псевдобулбарната дизартрия е следната:
- Говор – прозодика на речта:
а)Глас – тих,треперещ, бързо изчезващ и уморяем. Има съществена разлика на гласовите реакции при волевите движения (увредени) и неволевите (запазени);
б)Дишане – неритмично с много слаба издишна струя, която не позволява да се направи добър артикулаторен фокус;
в)Нарушена артикулация – р и л обикновенно липсват. Беззвучните се преобразуват в звучни. Африкатите се делят на съставните си части: ц – т и с, ч – т и ш, ж – т и ш, преградните се преобразуват в преходни: с – ш, к – х. Най-лесни за произнасяне са м и н. Говорът става размазан,  гъгнив с носов отенък или фарингиален. Почти всички звуци звучат еднакво.Често към звуковете има добавено хриптене (шумове).
- Соматични нарушения: дисфагия – нарушения в гълтането:
а)Оглед на лицето – отпусната физиономия – хипомимия на лицевата мускулатура. Устата е отворена има хиперсаливация и понякога несиметрични устни ъгли. Езикът е издут, напрегнат, твърд и изтеглен назад, трудно подвижен. Само при псевдобулбарна дизартрия има орални автоматизми.
     Булбарната дизартрия се появява при периферна парализа на някои черепно-мозъчни нерва (ЧМН). Участват:  ІХ – езикогълтачен ЧМН, който контролира гълтането и движението на мекото небце; Х – блуждаещ ЧМН – контролира малкото мускулче, което се захваща за края на гласните връзки. Контролира гласните връзки; ХІІ – контролира мускулите на езика; ХІ – контролира шията; V – троичен ЧМН – контролира дъвкателната дейност, VІІ – лицев ЧМН – контролира устни, вежди, затваряне на очите.
     Причините за тази форма на дизартрия могат да бъдат: травми – много рядко; тумори; родови травми.
Клиничната картина е следната:
- Говор:
а)Звуковете се произнасят гъгниво, размазано, без артикулаторен фокус, почти както при псевдобулбарна дизартрия, разликата е: тук са увредени неволеви и волеви гласови реакции. Детето говори със слаб глас – треперещ, затихващ, но и киха, кашля, плаче със също такъв слаб глас;
б)Гласът има носов отенък.
- Соматични нарушения:
а)Хипомимия – отпуснато безжизнено лице;
б)Език – плосък, разстлан на пода на устната кухина, с грапава повърхност (географски език). Намалена подвижност на езика, по повърхността му се наблюдават потрепвания. Повишена саливация.
в)По-рядко има общи соматични парализи и парези.
     Булбарна дизартрия се получава в следствие от възпаления на продълговатия мозък. Тук са разрушени ядрата на черепно мозъчните нерви. Те имат пряко отношение към мускулите на говорния апарат. Тук говорим за периферна парализа на говорните мускули. При псевдобулбарната дизартрия рефлекторните движения са запазени, а само осъзнатите са нарушени, докато при булбарната страдат както рефлекторните така и осъзнатите.
Хиперкинетична дизартрия (хореоатетозна)
     Тази форма се появява при увреда на подкоровите сиви ядра. Като етиологични фактори могат да се посочат: родови травми; инфекциозни заболявания; енцефалити или неизяснени причини.
     Характеризира се с хипотония на мускулатурата – мека, отпусната, позволява невероятна гъвкавост на ставите; хиперкинезии – насилствени, неволеви, болестотворни двигателни реакции, които биват най-разнообазни по своята симптоматика:
а)Тикове;
б)Червеообразни, бавни съкращения на различни мускулни групи – несинхронии, което води до бавни извивания на пръстите на ръцете, устните, езика. Те са мъчителни, трудно се овлавяват и се засилват при емоционални състояния;
в)Клоноси – съкращения на мускулите, при които няма двигателна реакция (неволево);
г)Торзионна дистония – тялото се усуква около собствената си ос.

     Клиничната картина е следната:
- Говор – неритмична, неплавна реч. Взривно, внезапно появяване на крясък, звук, вик или някоя дума. Най-силно е овредена плавността на говора. Има размазване и нарушение на артикулаторния фокус при произнасяне на звуковете, което е непостоянно.
- Дишането е тласъчно, неритмично, а гласът силен, ясен, но непостоянен. Волевия контрол върху гласовите реакции липсва. Чести са внезапни крясъци, извиквания, плач, които нямат нищо общо с контекста. Те се появяват в резолтат на внезапно появила се хиперкинетична реакция.

     Терапията протича в няколко направления:
1.Медикаментозна терапия – назначава се от лекар.
2.Основно в терапията е трениране на ритмичност, т.е овладяване на тази внезапност на движенията. Работи се върху общата и артикулаторна мускулатура успоредно. Подходящи са броене от 1 до 10, изброяване на месеци, дните от седмицата, ритмично произнасяне на автоматизирани речеви редици съчетано с потропване;
3.Работа върху ритъма със срички в съчетание с някакво движение на ръцете.  Задължителна е дихателната гимнастика като начало на терапевтичния сеанс. По време на терапията трябва да се избягват всякакви емоции, тъй като те засилват патологичните реакции.

Акинетична (паркинсонова) дизартрия
     Етиологични фактори се явяват: травми; инфекциозни заболявания; паркинсон.
     Клиничната картина има следните симптоми:
Хипертония – симптом на зъбчатото колело; акинетизъм – олигокинезия – по-малък обем на движението; брадикинезия – забавени движения; пилсационни явления – трудно превключване от една реакция към друга; тремор (статичен) – силен е при определена поза – при покой. При движение намалява (симптома на скъперника).
     Говорът е неясен, размазан с тих глас. Акцелериращ говор – започва нормално и постепенно ускорява скоростта на говорене, като в същото време гласът затихва и звуковете стават много неясни. Най-увредени са лабиалните и алвеоденталните звукове. Най-същественото при тези пациенти е, че при желание, за кратък период от време, те могат да говорят добре. Освен това има и промени при почерка. Започват да пишат нормално и постепенно буквите стават изкривени и неясни.
     Терапията е медикаментозна.

Малкомозъчна (акинетична) дизартрия
     Тя е проява на увреждане на малкия мозък от различни увреждащи фактори (кокси).
     Клинична картина - най-типична е нарушената координация на волевите движения. Тя се отразява, както на общите двигателни реакции, така и на дишането и говора. Движенията са неточни и несинхронни и трудно се превключват от едно в друго; хипотония на мускулатурата; появява се тремор на движенията, т.е. той се засилва при движение на двигателна реакция; загуба на равновесието.
     Говор: увредена е плавността на говора – говорят скандирано, а ако в процеса е въвлечена диафрагмата и на тласъци. Звуците са размазани и неясни. Пишат с едри разкривени букви (макрография).
     Терапия: работа върху усета за ритъм и типични артикулаторни упражнения; дихателна гимнастика за трениране върху контрола на издишната струя; трениране на координацията на движенията. Двойки движения с артикулаторните органи: хоботче – усмивка, конче, езика нагоре – надолу и др., прехапване на горна и долна устна последователно.

Акинетичен мутизъм
     Появява се при увреда на мозъчната кора, покриваща междинния и средния мозък. Най-често при тумори или травмични увреди в тази област. Пациентите изпадат в немотивация, нежелание да говорят, да се хранят. Ако кажат нещо, то е много неясно. Но в момент на силна емоция, те могат да действат и говорят съвършенно добре за кратко време и след това веднага изпадат в предишното си състояние.

Танцуваща дизартрия
     Един любопитен феномен е този при танцуващата дизартрия. Среща се при определени фамилии – генетично. По-често при мъжете.

     Клинична картина – епизодично нарушение на говора от дизартричен тип, съчетано с движения от типа на подскачането.

Дано да съм била полезна :) 

Няма коментари:

Публикуване на коментар