Обследване и терапия при дизартрия. Терапевтични принципи и идеи за игри.

Скъпи приятели,

     ще завършим темата за дизартрията с обяснение за това как протича обследването и терапията при деца.

     Обследването започва с проверка на мимическата мускулатура в спокойно състояние. Наблюдаваме характера на линията на устните т.е. дали е права или изкривена. Следим за плътност на затвореност на устата, следим дали има хиперкинезии, проверяваме дали детето може да държи устата си затворена, проверяваме дали може последователно да отваря и затваря очи, дали може да намръщи вежди, като следим дали са на лице синкинезии, при тези опити.

     Прави се оглед на артикулационната моторика, проверяваме движението на устните.

При тежки случаи на псевдобулбарна пареза са невъзможни съзнателните движения с устни и език. В такива случаи проверяваме рефлекторните движения, например, дали детето отдръпва език при докосване, дали изнася устни в страни при усмивка (когато е сериозно нарушението, то не може да се усмихва), дали изтегля устни напред като му подадем сладолед.

     Освен това логопеда уточнява и как детето се храни, т.е. как дъвче, каква храна предпочита. Тези деца не желаят твърда храна, усещат, че им е трудно и се давят. Уточнява се дали детето се дави при пиене на вода.

     Отбелязват се особеностите в дишането,което при дизартрия е накъсано и повърхностно. Обследва се произношението на звуковете. Следваща стъпка е диктовка на думи, изречения. Може да помолим детето само да състави изречения. Проверяват се четивните навици. Тук включваме четене или назоваване на букви, четене на срички, четене на думи с различен брой срички и четене на изречения и текст. Обследването завършва с проверка на лексиката и граматиката.

     При деца с дизартрия се има предвид, че самото назоваване на предметни картинки може да е трудно и това да е причината детето да не може да се справи. Тези трудности са поради артикулационните нарушения. В такива случаи може да се направи погрешен извод, че детето не познава думата, поради тази причина трябва да проверим дали думата съществува в пасивния речник на детето. Това става при назоваване на думата от логопеда, а детето трябва само да я посочи.

     Терапевтичните принципи, които следва логопеда при терапия са следните:

1.Комплексност (психолог, физиотерапевт, невролог и логопед). В една и съща дейност се включват слухови, зрителни и двигателни умения.

2.Системност – непрекъснатост на занятията – два пъти седмично. Всяко терапевтично пропускане води до срив в досегашното развитие на детето.

3.Онтогенетичност – индивидуалното развитие на детето, възрастовите му особености.

4.Поетапност – от лекото към трудното.

5.Индивидуален подход при всеки пациент.

     Споменахме, че най-разпространенният и най-познатият вид дизартрия е псевдобулбарната. Затова първо ще ви запознаем с терапията на тази форма.

     Започва се с релаксиращ масаж по хода на мускулните влакна, като се правят и упражнения със съпротива. Следва дихателна гимнастика, с която се тренира волевия контрол върху издишната струя въздух – скорост, сила, концентрираност и точност на определено място. Ако лицето има епилепсия, то не се прави дихателна гимнастика, защото дълбокото вдишване предизвиква припадъци, провокира ги.

     Следва гимнастика на артикулационните органи, а след това и движения, които се вербализират. Започва се с вокализиране на широки гласни, а после на тесни. Постепенно се вкарват съгласни – ма, на. Имитират се животни.

     Когато  езика и устните са достатъчно раздвижени, се прави постановка на звук, автоматизация и диференциация. Преди това обаче се изследва подробно фонемният гнозис и ако има нарушения се работи за диференциация и разпознаване на звука.

     При булбарна дизартрия, терапията се различава от тази на псевдобулбарната по две неща. Има медикаментозната терапия. А масажът не е релаксиращ, а тонизиращ. Характеризира се с пощипвания, отлепване на кожата от брадичката нагоре (стяга мускулатурата). Във всички останали компоненти, терапията е същата.

     Твърде често булбарната и псевдобулбарната дизартрии се срещат заедно у един и същи човек. В този случаи клиничната картина е доста смесена, но водещо е размазаното артикулиране, липсата на мускулна сила, нарушеното дишане и слабия глас. Терапията се провежда по същия механизъм, като масажа трябва да бъде в зависимост от тонуса на артикулационната мускулатура.

     Когато булбарната и псевдобулбарната дизартрии са от раждането, обикновено се съпътстват от известно изоставане на езиковото развитие, това се дължи на две основни причини:

1.Детето е с парализи и е сравнително изолирано от социалните контакти;

2.Поради затруднената артикулация децата не общуват достатъчно вербално с родителите си и не тренират своите езикови способности, което вторично води до закърняване. Този факт изисква при дизартрия в детска възраст да се работи и за езиковото развитие, докато при възрастни няма нужда. Освен това е полезно за деца с дизартрия и ДЦП активно да изискваме от родителите им професионална работа на физиотерапевт и лечебна гимнастика за раздвижване на общата моторика, това помага и за развитие на артикулационната моторика.

       Работата с дизартриците се основава на следните принципи:

1.Поетапно формиране на всички равнища на речта – фонетично, лексикално, синтактично и т.н.

2.Успоредно с речта да се развиват и другите страни на психичната система, като възприятни функции, паметови, мисловни операции, т.е. така да се подбират и структурират речевите задачи, че тяхното изпълнение да предполага активизиране на процесите на зрителен анализ, диференциация, мислено квалифициране на предмети.

Общата и речева моторика се нормализира след предварителни и системни логопедични занятия, като най-добре е те да се съчетават с медикаментозна терапия, лечебна физкултура.

     Основни задачи при работа с дизартрици са подготовка на артикулационния апарат за овладяване звуковете чрез раздвижване или гимнастика на апарата и развитие на потребност за общуване с езикови средства. Децата прибягват до използване на мимико-жестова реч. Работи се върху дишането и гласа. Важна задача е развитие на сензорните функции. На децата се дават задачи да разпознават по звука различни животни, предмети. Друга задача е възпроизвеждането на ритми. Логопеда показва, а детето повтаря след него. Поради наличието на мускулна слабост, т.е. нарушена подвижност на говорния апарат, внимание се отделя на развитие на подвижността на този апарат, за тази цел, в този етап се провежда масаж на лицевата мускулатура.

     Задача на логопедичната терапия е и формирането на точни артикулационни и кинестетически усещания, като за тази цел се прилага активна артикулационна гимнастика. Работи се върху прозодиката на гласа и корекция на звукопроизношението. Успоредно с обстановката работим за звуков анализ и развитие на фонематичния слух. Така се създава база за фонематична точност при усвояване на писмените навици.

     Децата с дизартрия изпитват общи моторни трудности. При тях самообслужването е трудно – обличане, миене на зъби, умението да се хранят с прибор, завързване на обувки. И в тези случаи, за да се преодолеят моторните трудности се работи върху финната и обща моторика.

     Ето няколко идеи за игри, които може да приложите: Учим децата как да държат предмета, как да го преместват от едно място на друго. Върху кадастрон очертаваме и искаме от детето да сложи предмета върху очертанието. Мозайка – искаме да я сортира по цветове. Това от своя страна предполага точно хващане на предмета едновременно развиваме цветовия гнозис и вниманието. Може работа с пластелин. Може да искаме от детето да сложи ръка на масата и да повдига пръст по пръст. При събрани длани да потупва два по два пръстите си. Да имитира свирене на пиано, стреляне. Често децата имат трудности при храненето поради малките размери на приборите, тогава уголемяваме дръжките на приборите. Трудности при пиене – в тези случаи използваме в началото дълга сламка, като постепенно я скъсяваме. Учим детето да закопчава и разкопчава дрехите на куклите, а после върху себе си. Подготовка за писане, като тук изискваме да защрихова квадрати, да съединява точки.

     Терапията протича във вид на игра, така детето извършва поставените му задачи с удоволствие и хъс да се справи добре.