Гласови нарушения - форми, етиология, диагностика и терапия на гласовата патология

Скъпи приятели,

започна учебната година и времето драстично намаля. Ще се постарая да съм сравнително редовна в публикуването на статии, тук в блога, а и на идеи за работа с децата във фейсбук страницата ни.

         Обикаляйки детските градини и обследвайки децата, ме връхлетя идеята за тази тема. Освен артикулационните нарушения, все по-често се натъквам и на гласови такива. Реших да ви запозная с гласовата патология, като така искам да ви припомня и да ви обърна внимание, че при най-малкото съмнение е редно да се обърнете към специалист. 

     Гласовите (фонационните) нарушения представляват говорна патология, засягаща качествата на гласа, необходими за адекватното външно оформление на вербалното съобщение. Основни симптоми при гласовата патология са:

1. Патологични прояви във височината, силата и тембъра на гласа, вариращи в широки граници:

- Височината на гласа - прекалено висока или прекалено ниска за човек на съответната възраст, размери на тялото и пол – фалцет при мъжете, писклив глас при жените; или дрезгавост, хрипливост.

- Силата на гласа - прекалено слаб и тих глас, който трудно се чува или прекалено силен глас, режещ слуха; както и патологична уморяемост, при която гласът започва с нормална или почти нормална сила, но много скоро затихва или се превръща в шепот – фонастения;

- Тембърът на гласа - хиперназалност (засилена, прекалена носовост), хипоназалност (недостатъчна носовост, приглушеност, гъгнивост), предизвикани от дисбаланс между резонанса в устната и в носната кухина.

     Гласът може още да е  пресеклив, треперещ, неизразителен, монотонен, форсиран, рязък, груб, дрезгав, хриптящ, приглушен, писклив, колеблив и пр. Това е т.нар. ДИСФОНИЯ.

2.  Пълна липса на глас – АФОНИЯ.

3. Патологичен гласов резонанс поради дисбаланс между устната и носната кухина – хиперназалност и хипоназалност – РИНОФОНИЯ.

     Причините за нарушения на гласа могат да са органични или функционални. Органичните могат да бъдат вродена или придобита патология на ларинкса, фаринкса, небцето и носа.

Функционалните могат да са в следствие на емоционални фактори или отрицателни въздействия от външната среда.

Органичните могат да преминат във функционални и обратно.

     Голям дял от гласовите нарушения заемат органичните вродени и придобити афонии и дисфонии. Придобитите обикновено са вследствие наранявания или прекарани тежки заболявания. Особен вид органична причина с тежки последици е ларингоектомията. В напреднала възраст е често срещана поради слабост на ларингеалната мускулатура. Друга, също честа причина за органични дисфонии и афонии е неправилното гласонатоварване и неспазването на хигиена на гласа.

Към факторите, допринасящи за възникване на афония и дисфония, се отнасят острите и хронични ларингити, алергиите и вирусните заболявания.

Гласовата функция е уязвима за действието на органични етиологични фактори и в периода на пубертета, когато се оформят половите характеристики на гласа.

     Нерядко срещани са и функционалните дисфонии и афонии, които също биват вродени и придобити. Придобитите функционални афонии и дисфонии са по-разпространените форми. В много случаи те са вследствие от влиянието на психогенен фактор. По-податливи са невротичните индивиди и тези с повишена чувствителност, ранимост, емоционална неустойчивост.

     Крайна форма на психогенно гласово нарушение е афонията. Тя може да възникне при силна уплаха, социална или трудова психотравма.

     Във фониатрията по патогенетичен признак се различават няколко вида дисфония: хиперкинетична, хипокинетична, спастична.

     Частичните нарушения на гласа са хипокинетичната дисфония. Характерни за нея са понижение на мускулния тонус и парези на мускулите на гръкляна. Гласните връзки не се събират, гласът е пресипнал, налице са болки в шията и гърдите.

     При хипертонусна /спастична/ дисфония мускулният тонус е повишен. Това пречи на озвучаването по време на говорене, по време на фонация се появяват тонически спазми. Гласът или не се появява или звучи глухо, тихо.

     Фонастенията се появява при възрастни хора , които упражняват професии, свързани с натоварване на гласа. Появяват се промени в силата на гласа, изменение на тембъра и звучността, невъзможност за владеене на гласа, /неконтролируемо усилване и снижаване/, нарушена координация на дишането и хриптящо звучене.

     През последните години се наблюдава нарастване на процента на гласовите нарушения при децата. В училищна възраст се срещат при 6 до 23 на 100 от децата. Най-чести нарушения на гласа в детска възраст са хиперкинетичната дисфония, причинена от пренапрягане на гласа по време на игри, сценични изяви, имитиране на животни, силно пеене и др. Когато към това прибавим и някои външни причини, като шум, възпаление на дихателните пътища, на сливиците, нехигиенични условия, появата на аномалиите става по-честа и продължителна. Това може да предизвика и някои органични изменения на гръкляна и гласовите връзки.

     Много често в пубертетния период се появяват психогенни изменения на гласа – истерически хипокинестетически афонии и дисфонии. При силен емоционален стрес на истерически фон се нарушава мозъчното регулиране на гласообразуване. Гласът се появява при изчезване на истерическите реакции. Необходима е намесата на специалист - психотерапевт.

     Към нарушенията на гласа в пубертетния период трябва да прибавим и патологическата мутация. Тя е на границата между органичните и функционални гласови нарушения. Появява се дисхармония в развитието на гласовия апарат. Нарушава се съвместната работа на дишането и гръкляна. Гласът е неустойчив и колеблив, редуват се високи и ниски тонове. Измененията на гласа в този период при момчетата са по-силно изразени и дори болезнени. Трябва да се знае, че влиянието на алкохола и никотина засилват и задълбочават проблемите.

     Появата на назална реч има друга етиология. В повечето случаи възниква на основата на органични поражения от различен тип. Напр.вродена малформация като късо меко небце. Възможно е и да е резултат от грешна хирургическа интервенция при операция на трета сливица. Ринофония се получава и при дефекти на твърдото небце – фистула вследствие травма или разкъсване по време на операция.

     Органична ринофония с хипоназалност може да се появи при органични аномалии в областта на носоглътката, вследствие отоци, полипи, стеснения, които преграждат пътя на издишната струя през носа и тя изтича през устата.

     Функционалната ринофония обикновено е преходно явление, но в отделни случаи може да се стигне до патологичен застой, чието преодоляване се постига с логопедична намеса.

     Гласовите нарушения може да са следствие и от неврогенни органични поражения на ЦНС и ПНС, водещи до парези/парализи, които също биват вродени или придобити при травма, новообразувание, възпалителен процес и пр.

     Нарушения на гласа от дисфоничен и ринофоничен тип се появяват и при друга периферна органика, освен анатомичната – увреждания на слуха, водещи до различно изразена по степен и специфика слухова недостатъчност.

     Гласовите разстройства се съпътстват от нарушено дишане, което е толкова по-силно, колкото по-тежко е фонационното разстройство. Резултатът от това е диспнея.

     Диагностицирането на гласовите разстройства може да се окаже трудно , поради възможността за влияние на множество фактори. Причината  не е задължително да бъде медицинска и дори може да бъде в резултат на действията на пациента , като например пушене. Диагностиката на гласовите нарушения изисква особен подход, а споменатите симптоми не бива да се пренебрегват. Добре е да се потърси компетентната намеса на специалистите фониатри, специалистите – уши-нос-гърло, оториноларинголози, фонопеди /логопеди, които се занимават с гласовите нарушения/. В някои случаи може да се наложи консултация с психотерапевти, невролози, педиатри и други специалисти. За да се постигне точна оценка на смущението , всички причини трябва да бъдат идентифицирани

При поставяне на правилна диагноза , трябва да се опише подробно историята на гласовото разстройство, да се отбележат факти като: кога е настъпило, как се е случило и как пациентът използва гласа си. След това пациентът трябва да се подложи на физически изпит , който включва преглед на главата, шията и ларинкса. Диагностичните тестове могат да бъдат използвани за откриване на необичайни израстъци като тумори. 

    

     Гласовите нарушения могат да бъдат терапевтирани с лекарства или с гласова терапия - в зависимост от причината за разстройството. Понякога, се налага и хирургическа намеса. Според много специалисти, гласовата терапия е основно лечение за много пациенти. Затова е важно да се направи и консултация със специалист логопед.