Скъпи родители,
Тези от вас, чийто деца идват при мен на логопедични занятия, знаят колко е важно сензорното развитие. Уроците, които имаме до голяма степен се въртят именно около него. Тази седмица реших да ви запозная малко по-подробно с възприятията и тяхното значение за развитието на децата.
С възприемането на предметите и явленията от обкръжаващия го свят започва началото на трупане на знания. Всички други форми на познания-запомняне, мислене, въображение се строят на основата на образното възприятие, което се явява в резултат на тяхната преработка. Затова нормалното умствено развитие е невъзможно без опората на пълноценното възприятие.
Сензорното развитие на детето-това е развитие на неговите възприятия и формиране на представите му за външните свойства на предметите: тяхната форма, цвят, големина, положение в пространството, а също аромата, вкуса и т. н. Значението на сензорното развитие в ранното и предучилищно възпитание е огромно. Именно тази възраст е най-благоприятна за усъвършенстване и натрупване на представи от обкръжаващия го свят. Водещи международни учени в областта на предучилищната педагогика, а също и известни руски педагози и психолози считат, че сензорното възпитание, в направление на пълноценно сензорно развитие, се явява една от основните страни на предучилищното възпитание.
В детската градина децата изучават-рисуване, моделиране, конструиране, запознават се с природните явления, започват да усвояват основата на граматиката и математиката. Овладяването на знания и уменията във всички тези области изисква постоянно внимание към вътрешните свойства на предметите , за да се научат как да ги използват. За да получи сходство между рисунката си и изобразения предмет, детето трябва достатъчно точно да улови особеностите на неговата форма, цвят. Конструктивно трябва да изследва формата на предмета (образеца), неговият строеж. Без постоянна ориентировка във външните свойства на предметите е невъзможно да получи отчетлива представа на явлението в живата и неживата природа, в частност тяхното сензорно изменение.
Формирането на елементарни математически представи предполага запознанството с геометричните форми и техните разновидности, да сравняват обектите по величина. При усвояването на граматиката огромна роля играе фонематичния слух (точно диференциране на речевите звукове ) и зрително възприемане на начертаната буква. Готовността на детето за обучение в училище в значителна степен зависи от неговото сензорно развитие. Изследвания, проведени от руски психолози показват, че значителна част от трудностите, възникващи пред децата в хода на началното обучение (особено в първи клас), е свързано с недостатъчно точности и гъвкавост на възприятието. В резултат възникват усложнения в изписването на буквите, в изграждането на рисунката, неточности в работата в урока по ръчен труд. Случва се деца да не могат да възпроизвеждат показваните им движения в час по физическо възпитание.
Сензорното развитие оказва значение при децата за техния бъдещ живот за овладяването на теориите и практиките в предучилищното възпитание задачи разработки и използването най- вече на ефективни средства и методи на сензорното възпитани в детската градина. Главното направление на сензорното възпитание трябва да се състои в създаване у децата на сензорна култура.
Понятието сензорна култура е навлязло в педагогиката благодарение на работата на М.Монтессори. Едновременно с това тя смятала , че за придобиване на такава култура е достатъчно системно да се упражняват органите за чувства на децата за различаване на форми, цветове, големина и други свойства на предметите. Тази гледна точка била погрешна. Тя не отчитала, че детето се развива по пътя на социалното наследство. Сензорната култура на детето е резултат от усвоените от него сензорни култури създадени от човечеството (общоприети представи за цвят, форма и други свойства на предметите).
Децата в живота се срещат с многообразни форми, цветови и други форми на предметите, в частност играчки и предмети от дома. Запознава се и с произведения на изкуството- музика, живопис, скулптура. Всяко дете дори без целенасочено възпитание възприема всичко това. Но ако усвояването става стихийно, без разумно педагогическо ръководство на възрастния, тя не рядко се оказва повърхностна и непълноценна . Тук идва на помощ сензорното възпитание - последователно и планомерно запознаване на детето със сензорната култура на човечеството.
Голямо значение за сензорното възпитание има формирането у децата на представи за сензорни еталони-общоприети образци за вътрешните свойства на предметите.В ролята на сензорни еталони за цвят се явяват седем цветови спектри и техните оттенъци по светлота и наситеност, в ролята на еталони за форма-геометрични фигури, големини-метрична система за измерване.Видове еталони има и във слуховите възприятия (това е фонемата на родния език, звуковете), във вкусовете и обонянието.
Усвояването на сензорни еталони е дълъг и сложен процес и не се ограничава в рамките на предучилищното възпитание, а има и своя предистория. Да се усвои сензорния еталон това не означава правилно да назовава това или онова свойство. Усвояването на сензорните еталони това е използването им като единица мярка при оценката на свойствата на веществата.
В практиката на предучилищното възпитание още се среща остарялата тенденция да се запознава детето в ранна възраст с 2-3 цвята и форми и правилното им запомняне и употребяване от децата.
Запознавайки детето с различните свойства на предметите не следва да се запомнят наизуст. Главното е детето да умее да отчита свойствата на предмета по време на действието с него. И не е беда ,ако триъгълника той нарича ъгълник или покрив -достатъчно е детето да научи правилно да разбира думите: форма, цвят. Изключение представлява запознаването с големината на предметите. Големината няма абсолютно значение. Тя се възприема само в сравнение с друга. Предмета се оценя като голям в сравнение с друг предмет, който в този случай се явява като малък.
За да се привлече вниманието на детето в ранна детска възраст към свойствата на предметите, трябва да се изработят устойчиви представи за тези свойства. Целесъобразно се организират такива действия с предметите, които за да се получат нужните резултати трябва да се съпоставят предметите по форма, големина, да се установят техните съвпадения или несъвпадения. Такова съпоставяне в началото децата не могат да го изпълнят зрително. Затова им се предлага да налагат предметите един до друг, за да могат да ги сравнят по форма и големина, прилагат ги плътно един до друг, за да сравнят техните цветове. От външно съпоставяне на предметите един до друг постепенно преминава към съпоставяне с очите. Това им дава възможност да установяват приликите и разликите по външните им свойства и между такива предмети, които е невъзможно да ги наложат един върху друг или приложат плътно ( например, между обемни предмети).
Отначало децата се запознават с основните образци на сензорните еталони , а по-късно и с техните разновидности. Важно е учителя да ги показва и назовава, поставя на децата задачи, да съпоставя разните еталони помежду им, да подбира еднаквите така, че децата да ги запомнят. В момента на работа с еталоните децата трябва да използват и запомнят техните имена. Това дава възможност да се изпълняват действия по словесни инструкции.
Запознанството с всеки еталон има своите особености, доколко предмети с различни свойства могат да бъдат организирани различни действия. Децата добре запомнят цветовете и нюансите, ако са ги получавали самостоятелно. Запознавайки децата с геометричните форми и техните разновидности учителят ги научава да приемат контура с едновременен контрол за движение на ръцете, и съпоставят фигурите възприемайки ги зрително и осезателно. Формирането на представа за големина помага за построяване на предметите по големина във възходящ или низходящ ред. Големината на предмета обикновено се установява в зависимост от мястото, което заема в реда от еднородни предмети. Големината е относително понятие. Сензорното възпитание тясно се преплита с развитието на мисловната дейност на детето. Специални изследвания показват, че това е по силите на децата от предучилищна възраст.
Децата се учат да групират предметите различаващи се по форма, големина предназначение, но имащи един и същи цвят. В последствие се учат да групират предметите имащи един и същ цвят, но с различни оттенъци. След това се осъществява преход към отделяне и запознаване с оттенъците.
При изследването на предмета децата се научават да следват строга последователност на огледа по определена схема. Представянето на основните разновидности на цветове, форми и големини, които децата усвояват стават сензорни еталони и се явяват като образци при изучаването на разнообразни предмети.
При сравнение на предметите по големина се развива окомера. За усъвършенстване на окомера е необходимо децата да решават все по-сложни окомерни задачи. Проста окомерна задача достъпна за тригодишни деца се явява избора на по-голям или по-малък предмет между два. Децата в предучилищна възраст могат да се научат да измерват не само големината на отделните предмети, но и съотношенията между тях т.е. да овладеят зрителната оценка на пропорциите.
Особена трудност за детското възприятие са случаите когато трябва да се оценят съчетания на цветове, форми, големини представляващи сложна структура.
Възприемането на съчетания с отделянето на съставни елементи и връзката между тях се нарича аналитично. Аналитичното възприятие на големини е свързано не с отделяне и обединяване на части от цялото, а с отделяне на различни измеряеми величини на предметите-дължина, ширина, височина. При това не трябва да се забравя, че самото измерване на предметите има относителен характер: тяхното определяне зависи от положението на предмета в пространството.
В природата цветовете се намират в сложни и разнообразни съчетания. Детето трябва да се научи да изследва тези съчетания, да улавя определения ритъм в разположението на отделните тонове, да различават топлите съчетания от студените.
Дълбокото възприемане на формите предполага умение зрително да се раздроби предмета на отделни елементи, съответстващи на едни или други геометрични образци и определи съотношението между тях.
Едновременно с формирането на еталоните е необходимо децата да се научат на способи на изследване чрез: групирането им по цвят и форма около образец-еталон, последователен оглед и описание на формата, изпълнение на все по-сложни окомерни действия.
Накрая като особена задача се явява необходимостта да се развива у децата аналитично възприятие т.е. да различават цветовите съчетания, формите на предметите, отделните измервателни величини.
Голяма част от игрите и упражненията на децата от предучилищна възраст могат да се провеждат едновременно с всички групи. Това дава възможност да се използват в часовете по български език и ориентиране в природния свят.
Трябва да се подчертае, че достъпността и полезността на всеки вид задачи се определя не толкова от възрастта колкото от предварителната подготовка, която са получили децата.Затова системата от задачи може да бъде сбита или разтегната в зависимост от конкретните условия на работа по сензорното възпитание.
