Реших, да ви запозная и със Синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност ( СДВХ ).
Това e заболяване, което засяга в зависимост от критериите на диагностициране приблизително 3-5% от населението на света. Проявява се през ранното детство посредством силно изразена импулсивност, хиперактивност и неспособност за самоконтрол и концентрация. СДВХ се проявява два пъти по-често при момчета отколкото при момичета. СДВХ се приема за хронично заболяване при което между 10% и 60% от засегнатите деца продължават да проявяват симптомите и като възрастни. Много успяват да развият механизми на компенсиране, което им позволява да минимизират симптомите и/или техните последствия. Това е причината СДВХ да се е приемало традиционно за детско заболяване. СДВХ започва да се диагностицира при възрастните едва през последните двадесет години.
СДВХ има генетичен компонент.Като терапия се използват предимно комбинация от медикаментозно лечение и психологическа интервенция. Според Американската Академия по Педиатрия (American Academy of Pediatrics) медикаментозно лечение със стимуланти и/или поведенческа интервенция се приемат за адекватна и като цяло безопасна терапия на СДВХ.
Патофизиологията на СДВХ не е изцяло изяснена. В литературата е описано забавяне на развитието на някои мозъчни структури средно с около 3 години. Забавяне се забелязва в развитието на челния дял и слепоочния дял на крайния мозък. От друга страна се забелязва ускорено развитие на моторния кортекс. Съчетанието от ускорено развитие на моторния кортекс и забавено развитие на гореспоменатите части на крайния мозък се приема за причина на някои от симптомите - силно изразена двигателна активност, неспособност да се стои в покой.
Понастоящем няма обективен тест с които да се установи СВДХ. Повечето симптоми се случват от време на време при всеки. При СВДХ пациентите обаче, честотата на тези симптоми е значително по-голяма. Като при повечето заболявания диагноза се поставя от квалифициран специалист въз основа на определени критерии.
четвъртък, 20 август 2015 г.
Аутизъм
Приятели,
наболяла е темата за децата аутисти. Информацията по този въпрос е доста, но реших да ви представя най-важното ( според мен ) само в няколко реда. Опитала съм се да изчистя и систематизирам максимално нещата, за да са ясни и достъпни за всички.
Аутизмът представлява усамотяване, самоизолиране. Това е разстройство на социалното развитие, което засяга развитието на мозъка, а от там и поведението на човек. Аутистите изглеждат като хора, които живеят в свой свят. Това е генерализирано разстройство на развитието от така наречения аутистичен спектър. Трите основни симптома според класификациите на психичните заболявания са:
1) нарушение в социалните взаимоотношения - липсват социална усмивка, мимика, зрителен контакт, липсва емоционална реакция.
2) нарушения на речта и езика – речта липсва или е неразбираема за околните, липсва спонтанна имитация на действията на другите. Характерни са стереотипни, повтарящи се, своеобразни изрази, както и неологизъм, ехолалия, изговаряне на мисли на глас.
3) стереотипен, повтарящ се репертоар на действия и интереси - стереотипни, необичайни действия или тясно ограничени специални интереси (ритуали, фиксирано наблюдаване на движещи се обекти), стереотипни и повтарящи се маниеризми (въртене на пръсти пред очите, люлеене върху стол, подскачане).
Успешните интервенции в момента са насочени към поведенчески техники, като важна тяхна характеристика е, че не са концентрирани изцяло върху детето, а засягат и неговата среда, която учи как да се справя със странностите на аутистичното дете. При съмнение за наличие на някои от симптомите, потърсете консултация със специалист.
наболяла е темата за децата аутисти. Информацията по този въпрос е доста, но реших да ви представя най-важното ( според мен ) само в няколко реда. Опитала съм се да изчистя и систематизирам максимално нещата, за да са ясни и достъпни за всички.
Аутизмът представлява усамотяване, самоизолиране. Това е разстройство на социалното развитие, което засяга развитието на мозъка, а от там и поведението на човек. Аутистите изглеждат като хора, които живеят в свой свят. Това е генерализирано разстройство на развитието от така наречения аутистичен спектър. Трите основни симптома според класификациите на психичните заболявания са:
1) нарушение в социалните взаимоотношения - липсват социална усмивка, мимика, зрителен контакт, липсва емоционална реакция.
2) нарушения на речта и езика – речта липсва или е неразбираема за околните, липсва спонтанна имитация на действията на другите. Характерни са стереотипни, повтарящи се, своеобразни изрази, както и неологизъм, ехолалия, изговаряне на мисли на глас.
3) стереотипен, повтарящ се репертоар на действия и интереси - стереотипни, необичайни действия или тясно ограничени специални интереси (ритуали, фиксирано наблюдаване на движещи се обекти), стереотипни и повтарящи се маниеризми (въртене на пръсти пред очите, люлеене върху стол, подскачане).
Успешните интервенции в момента са насочени към поведенчески техники, като важна тяхна характеристика е, че не са концентрирани изцяло върху детето, а засягат и неговата среда, която учи как да се справя със странностите на аутистичното дете. При съмнение за наличие на някои от симптомите, потърсете консултация със специалист.
Цветови гнозис и гнозис за форма
Здравейте приятели,
много се говори за сензорното възпитание на децата и по-специално за развитието на цветовия гнозис. С тези няколко реда, бегло засягам темата и се надявам да ви бъде интересно и полезно. Ще прибавя и няколко важни реда за развитието на гнозиса, свързан с формите.
Интересен факт е, че децата се научават да възприемат цветовете и по тях да разпознават предметите още през кърмаческа възраст. Това различаване обаче е много елементарно. През втората и третата година те продължават да усъвършенстват възприятията си, като започват да отделят цвета от предмета.
Естествено и нормално е едно дете на 3 години да назовава цветовете – червен, жълт, зелен и син. Някои деца могат да назовават също така белия, черния и кафявия цвят. Това зависи от целенасочените опити на родителите да ги научат на това. Но не би било правилно родителите да се увличат в това отношение. Разпознаването и назоваването на четирите цвята са напълно достатъчни за ранната възраст. Не трябва да се забравят и индивидуалните различия на децата и съобразно с тях да се усложняват задачите за цветовото разпознаване и назоваване.
В практиката е залегнало убеждението, че децата от най-ранна възраст предпочитат червения цвят. Затова често, когато родителите купуват играчки, избират червени и лъскави.
От възпитателна гледна точка не е най-важно кой цвят детето предпочита или възприема най-рано. По-важно е да му се осигури възможност да възприема не само един цвят, било то и най-предпочитаният, а повече и по-разнообразни, защото всеки цвят е нов дразнител, дава нова информация и влияе благоприятно върху зрителното развитие.
Най-малките деца предпочитат по-ярките и по-наситените цветове. Но задачата на сензорното възпитание в тази възраст е да приучи детето да възприема и различава цветовете един от друг. Затова както сред играчките, така и в облеклото и домашната обстановка трябва да има разнообразие от цветове. Но си струва да се отбележи, че всяко нещо, което е прекалено, не е полезно. Прекаленото разнообразие и много силно крещящите тоново уморяват зрението. И тук е нужна умереност и естетика в подбора и съчетанието на цветовете. На окото действат по-добре меките и топли тонове. Прекалената пъстрота създава неустойчиво внимание и детето трудно се съсредоточава, следователно много бавно или почти не възприема цветовете.
Кръг, квадрат, триъгълник - да се познават основните фигури от най-ранна детска възраст, е много важно. Различните характеристики и уникалността на формите подготвя децата за справяне с по-сложни математически понятия от геометрията и алгебрата. Докато малките учат, се засилва наблюдателността им. С формите те запаметяват специфичното за ъглите, страните и правите линии. Докато наблюдават образци, от друга страна, те се научават да откриват бързо прилики и разлики, както и да създават собствени модели.
Дано да съм била полезна :) За въпроси или допълнителна информация съм на ваше разположение :)
Дислексията, дисграфията и дискалкулията
Здравейте приптели,
Искам да съм максимално полезна за всички. Статиите, които обработвам и пиша са на различни теми, така целя да обхвана широк кръг от нарушения, с които се занимават специалистите логопеди. По молба на една майка, днес ще ви запозная с дислексия, дисграфия и дискалкулия.
Дислексията, дисграфията и дискалкулията се определят като специфични нарушения на способността за четене, писане и пресмятане свързани с процесите на преработка на информацията, което ограничава придобиването и развитието на грамотността и води до несъответствие между очакваните за възрастта и реалните постижения в училище.
СПЕЦИФИЧНО РАЗСТРОЙСТВО НА ЧЕТЕНЕТО (ДИСЛЕКСИЯ)
Основният признак на дислексията е специфично и значимо нарушение в развитието на уменията за четене, което не може да бъде обяснено само с умствената възраст на детето, с проблеми в остротата на зрението или с неадекватно обучение в училище.
-Могат да са засегнати уменията за разбиране на прочетеното, уменията за разпознаване на прочетените думи, уменията за четене на глас и изпълнението на задачи, изискващи четене.
-Често се придружава от затруднения в правописа.
-Децата с дислексия имат в анамнезата си данни за специфични разстройства в развитието на речта и езика.
-За годините на ходене на училище често се наблюдават свързани с това разстройство емоционални и поведенчески нарушения.
ВИДОВЕ ДИСЛЕКСИЯ:
Фонематическа дислексия:
- Нарушен е фонематичния анализ и синтез.
- Наблюдават се грешки като побуквено четене, нарушена звуково-сричкова структура на думите (пропускане са съгласни при думи със струпани съгласни, добавяне на гласни, замени на гласни и на съгласни).
Семантическа дислексия:
- Нарушен е процесът на разбиране при правилно и плавно четене.
- Може да се прояви като нарушение при четене на срички, на цели думи, изречения.
- Пропуски се демострират и като трудно произнасяне на думите по срички или в затруднено побуквено произнасяне на думите.
Аграматическа дислексия:
- Налице е неправилно съгласуване и членуване, неточно използване на глаголни времена.
Оптическа дислексия:
- Нарушено е графичното разпознаване.
- Допускат се замени и промяна на графичната структура на букви, които са със сходни елементи.
Мнестическа дислексия:
- Трудно разпознаване и усвояване на буквите и недиференцирани замени.
- Децата не разпознават букви, пропускат ги или дори пропускат цели думи.
- Не могат да възпроизвеждат поредица от букви или думи.
СПЕЦИФИЧНО РАЗСТРОЙСТВО НА ПРАВОПИСА (ДИСГРАФИЯ)
Основният признак при дисграфията е специфично и значимо нарушение на развитието на уменията за правопис при липса на специфично разстройство на четенето, което не може да бъде обяснено с ниска умствена възраст на детето, с проблеми в остротата на зрението или с неадекватно обучение в училище. Дисграфията засяга както способността за произнасяне на буквите в думата, така и правилното изписване на думите.
Дисграфията може да се прояви като:
-Бавно писане.
-Неправилна посока на писмените знаци и номера.
-Много силен или много слаб натиск.
-Много големи или много ситни графични знаци.
-Огледално изписване.
-Много голям наклон.
-Нечетлив почерк.
-Затруднения в пространственото оформление.
-Невъзможност да се следва хоризонтална линия.
СПЕЦИФИЧНИ РАЗСТРОЙСТВА НА АРИТМЕТИЧНИТЕ УМЕНИЯ (ДИСКАЛКУЛИЯ)
Дискалкулията обхваща специфично нарушение на аритметичните умения, което не може да бъде обяснено само с умствено изоставане или неадекватно обучение в училище. Дефицитът засяга предимно умението за извършване на основните аритметични действия – събиране, изваждане, умножение и деление, – а не само по-абстрактните математически умения, свързани с алгебра, тригонометрия, геометрия или изчисления.
Информацията, която съм подбрала и обработила, дава основни насоки за разпознаване. Постарала съм се да не ви заливам с ненужна и сложна терминология :) Дано да съм била от полза :)
Искам да съм максимално полезна за всички. Статиите, които обработвам и пиша са на различни теми, така целя да обхвана широк кръг от нарушения, с които се занимават специалистите логопеди. По молба на една майка, днес ще ви запозная с дислексия, дисграфия и дискалкулия.
Дислексията, дисграфията и дискалкулията се определят като специфични нарушения на способността за четене, писане и пресмятане свързани с процесите на преработка на информацията, което ограничава придобиването и развитието на грамотността и води до несъответствие между очакваните за възрастта и реалните постижения в училище.
СПЕЦИФИЧНО РАЗСТРОЙСТВО НА ЧЕТЕНЕТО (ДИСЛЕКСИЯ)
Основният признак на дислексията е специфично и значимо нарушение в развитието на уменията за четене, което не може да бъде обяснено само с умствената възраст на детето, с проблеми в остротата на зрението или с неадекватно обучение в училище.
-Могат да са засегнати уменията за разбиране на прочетеното, уменията за разпознаване на прочетените думи, уменията за четене на глас и изпълнението на задачи, изискващи четене.
-Често се придружава от затруднения в правописа.
-Децата с дислексия имат в анамнезата си данни за специфични разстройства в развитието на речта и езика.
-За годините на ходене на училище често се наблюдават свързани с това разстройство емоционални и поведенчески нарушения.
ВИДОВЕ ДИСЛЕКСИЯ:
Фонематическа дислексия:
- Нарушен е фонематичния анализ и синтез.
- Наблюдават се грешки като побуквено четене, нарушена звуково-сричкова структура на думите (пропускане са съгласни при думи със струпани съгласни, добавяне на гласни, замени на гласни и на съгласни).
Семантическа дислексия:
- Нарушен е процесът на разбиране при правилно и плавно четене.
- Може да се прояви като нарушение при четене на срички, на цели думи, изречения.
- Пропуски се демострират и като трудно произнасяне на думите по срички или в затруднено побуквено произнасяне на думите.
Аграматическа дислексия:
- Налице е неправилно съгласуване и членуване, неточно използване на глаголни времена.
Оптическа дислексия:
- Нарушено е графичното разпознаване.
- Допускат се замени и промяна на графичната структура на букви, които са със сходни елементи.
Мнестическа дислексия:
- Трудно разпознаване и усвояване на буквите и недиференцирани замени.
- Децата не разпознават букви, пропускат ги или дори пропускат цели думи.
- Не могат да възпроизвеждат поредица от букви или думи.
СПЕЦИФИЧНО РАЗСТРОЙСТВО НА ПРАВОПИСА (ДИСГРАФИЯ)
Основният признак при дисграфията е специфично и значимо нарушение на развитието на уменията за правопис при липса на специфично разстройство на четенето, което не може да бъде обяснено с ниска умствена възраст на детето, с проблеми в остротата на зрението или с неадекватно обучение в училище. Дисграфията засяга както способността за произнасяне на буквите в думата, така и правилното изписване на думите.
Дисграфията може да се прояви като:
-Бавно писане.
-Неправилна посока на писмените знаци и номера.
-Много силен или много слаб натиск.
-Много големи или много ситни графични знаци.
-Огледално изписване.
-Много голям наклон.
-Нечетлив почерк.
-Затруднения в пространственото оформление.
-Невъзможност да се следва хоризонтална линия.
СПЕЦИФИЧНИ РАЗСТРОЙСТВА НА АРИТМЕТИЧНИТЕ УМЕНИЯ (ДИСКАЛКУЛИЯ)
Дискалкулията обхваща специфично нарушение на аритметичните умения, което не може да бъде обяснено само с умствено изоставане или неадекватно обучение в училище. Дефицитът засяга предимно умението за извършване на основните аритметични действия – събиране, изваждане, умножение и деление, – а не само по-абстрактните математически умения, свързани с алгебра, тригонометрия, геометрия или изчисления.
Информацията, която съм подбрала и обработила, дава основни насоки за разпознаване. Постарала съм се да не ви заливам с ненужна и сложна терминология :) Дано да съм била от полза :)
Езикови нарушения
Скъпи приятели,
Логопедичната работа обхваща не само артикулационни, но и езикови нарушения. Днес ще ви запозная с този термин и какво следва да разбираме от него.
Когато липсва лепет, бави се появата на първата дума и изречение, когато едно дете на 2 или на 3 години не знае достатъчно думи и не може да ги свърже в изречения, при невъзможност за разбиране, беден за възрастта речник, трудно артикулиране, бъркане на думи по сходство, разместване или изпускане на срички, аграматичен словоред и др. ( с или без поведенчески проблеми), нарушенията се определят като езикови. Етиологията е различна като сред водещите причини са вродената или придобита травма на главния мозък, хипоксия при раждането, тежко вирусно заболяване с висока температура и др.
Този вид трудности в общуването са следствие от недостатъчно владеене на елементите и правилата на езика. Те представляват специфично (частично) езиково нарушение на развитието, което се разделя на подвидове според преобладаващата лингвистична симптоматика в езиковата продукция на детето: граматично специфично езиково нарушение, фонологично нарушение на развитието, негенерализирано прагматично нарушение на развитието.
Трудното общуване в тези случаи е следствие от недостатъчното владеене на езика, затова и най-общият термин за нарушенията на езика и на говора е комуникативни нарушения.
Това все по-често се среща като диагностично название за деца с относително лека степен на нарушение на развитието, включваща нарушено езиково развитие, включително изобщо неговорещи в комбинация с емоционални и поведенчески прояви. При съмнение, потърсете консултация със специалист логопед. Тази табличка ще ви даде по-ясна представа за езиковото развитие в норма :)
Логопедичната работа обхваща не само артикулационни, но и езикови нарушения. Днес ще ви запозная с този термин и какво следва да разбираме от него.
Когато липсва лепет, бави се появата на първата дума и изречение, когато едно дете на 2 или на 3 години не знае достатъчно думи и не може да ги свърже в изречения, при невъзможност за разбиране, беден за възрастта речник, трудно артикулиране, бъркане на думи по сходство, разместване или изпускане на срички, аграматичен словоред и др. ( с или без поведенчески проблеми), нарушенията се определят като езикови. Етиологията е различна като сред водещите причини са вродената или придобита травма на главния мозък, хипоксия при раждането, тежко вирусно заболяване с висока температура и др.
Този вид трудности в общуването са следствие от недостатъчно владеене на елементите и правилата на езика. Те представляват специфично (частично) езиково нарушение на развитието, което се разделя на подвидове според преобладаващата лингвистична симптоматика в езиковата продукция на детето: граматично специфично езиково нарушение, фонологично нарушение на развитието, негенерализирано прагматично нарушение на развитието.
Трудното общуване в тези случаи е следствие от недостатъчното владеене на езика, затова и най-общият термин за нарушенията на езика и на говора е комуникативни нарушения.
Това все по-често се среща като диагностично название за деца с относително лека степен на нарушение на развитието, включваща нарушено езиково развитие, включително изобщо неговорещи в комбинация с емоционални и поведенчески прояви. При съмнение, потърсете консултация със специалист логопед. Тази табличка ще ви даде по-ясна представа за езиковото развитие в норма :)
понеделник, 17 август 2015 г.
Артикулационни нарушения
Здравейте,
поради чести запитвания от родители, днес искам да ви запозная с артикулационните нарушения.
За начало, бих посъветвала родителите при най-малко съмнение да потърсят консултация от специалист логопед. Той би могъл да извърши диагностика и да ги запознае подробно с езиковото развитие при децата, както и да даде съвети за подходящи игри, с които да стимулират говорното развитие.
Неправилното произношение на говорните звукове, освен че е най – често срещаното комуникативно нарушение в детска възраст е и най – неглижираното такова. Понякога, възрастните членове на семейството не обръщат внимание на нарушеното произношение на звукове или го намират за „сладко“. Започват да се притесняват, едва когато техните мили дечица търпят подигравки от други деца или имат затруднения в периода на ограмотяването.
На каква възраст детето трябва да може да произнася :
- Звуковете: Ф, В, Т, Д, К, Г – на две до три годишна възраст
- Звуковете: С, З, Ц, Ш, Ж, Ч – на три до пет годишна възраст
- Звуковете: Л, Р – на пет до шест годишна възраст
В какво се изразява нарушеното произношение на говорните звукове?
1.Липси
Липсите се изразяват в пропускане на определен говорен звук. Пример: „иба“ вместо „риба“, „ илия“ вместо „ филия“, „има“ вместо „зима“
2.Замени
Замените се характеризират най – често със замяна на акустично сходни звукове. Пример: „фар“ звучи като “вар“, „ там“ звучи като „дам“
3.Изопачавания
За изопачаване говорим, когато вместо говорният звук се произнася подобен на него. Пример: „уампа“ вместо „лампа“
Защо е важно да се коригира нарушеното произношение на говорни звукове? Ще се спра на основните причини за необходимостта от терапия на артикулационните нарушения.
Не забравяйте, че децата както говорят, така и пишат, тоест нарушеното произношение на говорните звукове се пренася и в писането, в процеса на ограмотяването на детето. Това донася много трудности и често е повод за подигравки от страна на другите деца,което би могло да се отрази тежко на крехката психика на децата. Артикулационното нарушение е пречка и за овладяването на правилно произношение при изучаването на чужд език. А би могло да бъде и ограничение в избора на професия на по – късен етап от развитието.
За въпроси съм на разположение.smile emoticon
поради чести запитвания от родители, днес искам да ви запозная с артикулационните нарушения.
За начало, бих посъветвала родителите при най-малко съмнение да потърсят консултация от специалист логопед. Той би могъл да извърши диагностика и да ги запознае подробно с езиковото развитие при децата, както и да даде съвети за подходящи игри, с които да стимулират говорното развитие.
Неправилното произношение на говорните звукове, освен че е най – често срещаното комуникативно нарушение в детска възраст е и най – неглижираното такова. Понякога, възрастните членове на семейството не обръщат внимание на нарушеното произношение на звукове или го намират за „сладко“. Започват да се притесняват, едва когато техните мили дечица търпят подигравки от други деца или имат затруднения в периода на ограмотяването.
На каква възраст детето трябва да може да произнася :
- Звуковете: Ф, В, Т, Д, К, Г – на две до три годишна възраст
- Звуковете: С, З, Ц, Ш, Ж, Ч – на три до пет годишна възраст
- Звуковете: Л, Р – на пет до шест годишна възраст
В какво се изразява нарушеното произношение на говорните звукове?
1.Липси
Липсите се изразяват в пропускане на определен говорен звук. Пример: „иба“ вместо „риба“, „ илия“ вместо „ филия“, „има“ вместо „зима“
2.Замени
Замените се характеризират най – често със замяна на акустично сходни звукове. Пример: „фар“ звучи като “вар“, „ там“ звучи като „дам“
3.Изопачавания
За изопачаване говорим, когато вместо говорният звук се произнася подобен на него. Пример: „уампа“ вместо „лампа“
Защо е важно да се коригира нарушеното произношение на говорни звукове? Ще се спра на основните причини за необходимостта от терапия на артикулационните нарушения.
Не забравяйте, че децата както говорят, така и пишат, тоест нарушеното произношение на говорните звукове се пренася и в писането, в процеса на ограмотяването на детето. Това донася много трудности и често е повод за подигравки от страна на другите деца,което би могло да се отрази тежко на крехката психика на децата. Артикулационното нарушение е пречка и за овладяването на правилно произношение при изучаването на чужд език. А би могло да бъде и ограничение в избора на професия на по – късен етап от развитието.
За въпроси съм на разположение.smile emoticon
вторник, 11 август 2015 г.
Артикулационни упражнения
Скъпи приятели,
Бих искала да ви представя няколко артикулационни упражнения, с помощта на които ще се активизира мускулатурата на артикулационните органи и контрола за позата и движенията на езика,ще се балансира издишането на въздух през устата. Хубаво е тези упражнения да са под формата на игра и да се провеждат пред огледалото, за да може детето да следи правилното изпълнение (възрастният показва и детето подражава, като стоят един до друг пред огледалото). Това са примерни упражнения, които с малко въображение бихте могли да "украсите" или промените.
Упражнения за устните и бузите
„Дебел човек” – издуване на бузите.
„Тънък човек” – всмукване на бузите.
„Хоботче на слон” – устните се събират и изтеглят напред.
„Жабка” – усмивка с отворена уста и оголени зъби
„Свирка” – свиркане с уста – въздухът излиза през устата.
„Дълга змия” – усмивка, вдишване и дълго издишване с произнасяне на звук С.
Гимнастика за езика
„Четка за зъби – горе” – езикът се движи по цялата ширина и дължина на горните зъби като четката за зъби.
„Четка за зъби – долу” – езикът се движи по цялата ширина и дължина на долните зъби като четката за зъби.
„Сладко” – върхът на езика се прокарва по цялата дължина на устните отгоре и отдолу с въртене. Бавно и координирано.
„Конче” – широко отворена уста. Езикът се огъва и силно се “залепва” долната му част към небцето. Отлепя се от небцето, при което трябва да се чуе звук, наподобяващ конски тропот. Първоначално упражнението се изпълнява бавно, за да се осъзнае движението на езика. Постепенно се ускорява и забавя темпото.
„Часовниче” – подобно на кончето движение, но езикът е по-напред и се чува като тиктакане на часовник. (Цъкане)
„Фунийка” – краищата на езика се повдигат нагоре от двете страни и се образува улейче.
„Издишване през фунийката” – въздухът се насочва през образуваното от фунийката улейче.
„Бонбонче” – с върха на езика се избутва бузата отвътре колкото може по-силно. Прави се и от двете страни.
Успех!!! smile emoticon
Не забравяйте да се забавлявате!!! smile emoticon
Бих искала да ви представя няколко артикулационни упражнения, с помощта на които ще се активизира мускулатурата на артикулационните органи и контрола за позата и движенията на езика,ще се балансира издишането на въздух през устата. Хубаво е тези упражнения да са под формата на игра и да се провеждат пред огледалото, за да може детето да следи правилното изпълнение (възрастният показва и детето подражава, като стоят един до друг пред огледалото). Това са примерни упражнения, които с малко въображение бихте могли да "украсите" или промените.
Упражнения за устните и бузите
„Дебел човек” – издуване на бузите.
„Тънък човек” – всмукване на бузите.
„Хоботче на слон” – устните се събират и изтеглят напред.
„Жабка” – усмивка с отворена уста и оголени зъби
„Свирка” – свиркане с уста – въздухът излиза през устата.
„Дълга змия” – усмивка, вдишване и дълго издишване с произнасяне на звук С.
Гимнастика за езика
„Четка за зъби – горе” – езикът се движи по цялата ширина и дължина на горните зъби като четката за зъби.
„Четка за зъби – долу” – езикът се движи по цялата ширина и дължина на долните зъби като четката за зъби.
„Сладко” – върхът на езика се прокарва по цялата дължина на устните отгоре и отдолу с въртене. Бавно и координирано.
„Конче” – широко отворена уста. Езикът се огъва и силно се “залепва” долната му част към небцето. Отлепя се от небцето, при което трябва да се чуе звук, наподобяващ конски тропот. Първоначално упражнението се изпълнява бавно, за да се осъзнае движението на езика. Постепенно се ускорява и забавя темпото.
„Часовниче” – подобно на кончето движение, но езикът е по-напред и се чува като тиктакане на часовник. (Цъкане)
„Фунийка” – краищата на езика се повдигат нагоре от двете страни и се образува улейче.
„Издишване през фунийката” – въздухът се насочва през образуваното от фунийката улейче.
„Бонбонче” – с върха на езика се избутва бузата отвътре колкото може по-силно. Прави се и от двете страни.
Успех!!! smile emoticon
Не забравяйте да се забавлявате!!! smile emoticon
Абонамент за:
Публикации (Atom)