Емоциите при детето. Съветчета за родители.

     Скъпи родители,

     подготвени ли сте за всичко, което могат да ви поднесат емоциите на вашите децата. Лесно е човек да се справи с положителните, но как стой въпросът с така наречените „лоши емоции“….

    Важно е родителите да помогнат на децата си в процеса на тяхното израстване сами да разпознават емоциите си и да се справят с тях – важен етап от тяхното личностно, социално и емоционално развитие. Предлагам ви няколко лесни стъпки, с помощта на които да помогнете на детето да опознае различните емоции:

• уважавайте чувствата на детето и ги приемайте сериозно, дори и когато поводът ви се струва маловажен;

• назовавайте чувствата на детето и му помагайте да изгради представи за различните състояния;

• сами осъзнавайте и говорете за своите емоции пред детето, показвайте му причинно-следствените връзки между отделни събития;

• анализирайте емоциите на трети лица, герои от приказки, филмчета и пр., насочвайки вниманието на детето към факта, че всички живи същества имат чувства и че чрез своите действия те карат другите да се чувстват добре или зле;

• използвайте ролеви игри, разигравайте различни ситуации чрез кукли, играчки и други предмети, които помагат детето да наблюдава отстрани дадена ситуация и да намери най-доброто разрешение, което после да насложи върху личния си опит.

     Основното в случая е да помогнем на детето да опознае емоциите си и да му признаем правото да ги изпитва и изразява, а постепенно и да изгради адекватна реакция към завладелите го чувства, вместо да ги потисне и отхвърли.

     Изрази, които игнорират емоциите на детето:

„Момчетата не плачат.“

„Нищо ти няма, голяма работа!“

„Какво толкова е станало и защо ревеш за глупости?“

„Стига си се лигавил!“

     С подобни изрази може и да тушираме „досадния“ рев и да не губим време за „дреболии“. Но рискуваме да отгледаме човек, който ще е неспособен да разпознава собствените си емоции и съответно да съчувства на другите.

    Важно е да осъзнаем, че дори и най-незначителният повод в нашите очи може да е от огромно значение за детето от позицията на неговия опит и нужди.

Емоциите са важна част от нашето ежедневие и не бива да забравяме, че децата ни наблюдават непрекъснато и копират всичко - движения, маниери, емоции, начини на изразяване и говор. Голяма отговорност е да сме модел на подражание. Предлагам ви няколко съвета, които съм сигурна, че знаете, че сте чели и че дори спазвате. Наскоро попаднах на тях за пореден път и реших, че е хубаво да си ги припомняме от време на време. 

•За детето вие сте езиков и речев образец, то говори така, както говорят вкъщи (интонации, тон, речеви и граматични грешки).

•Детето постоянно наблюдава, изучава околния свят и разбира значително повече, отколкото може да каже.

•Не се лигавете с детето, което вече не е бебе, говорете с него спокойно, не разтягайте думите и не забавяйте говора си.

•Трябва да дадете на детето възможност да използва 5-те осезания: да може да види, чуе, докосне, пробва на вкус, да почувства заобикалящия го свят.

•Поощрявайте стремежа му да задава въпроси.

•Поощрявайте любопитството и въображението.

•Винаги слушайте детето внимателно, разговаряйте с него, не го прекъсвайте и не го карайте да бърза.

•Четете на детето всеки ден.

•Не е задължително да сте до детето постоянно, достатъчно е да сте му на разположение. Важно е качеството, а не количеството време, което родителите отделят на детето.

•Не се скъпете на похвали, поощрение, прегръдки.

•За детето трябва да има достатъчно нови впечатления (но не прекалено много).

•Поощрявайте общуването с други деца.

•Нека детето да слуша редовно записи на любимите си песни, приказки, музика, стихчета.

•Играйте заедно, ако детето ви моли.

•Установете точни правила, които не трябва да са прекалено много, но трябва винаги да се спазват.

Отговорността за цялостното развитие на децата е наша!!! 

Билингвизъм. Съвети към родителите на децата билингви. Отговори на някои въпросчета.

    Скъпи родители,

    Много от вас решават да напуснат страната ни и да потърсят щастие в друга държава. Възниква обаче въпросът за езиковото развитие на детето ви…. ще се опитам да ви запозная с т.нар. БИЛИНГВИЗЪМ. 

     Заучаването на език е ежедневие и все пак чудна черта на детството. В рамките между 3 и 5 години принципно всички деца стават изцяло компетентни поне по един език. Приемаме този факт като напълно нормален. Много рядко се тревожим дали детето ще се научи да говори или не, въпреки че говоренето е много трудно и комплексирно постижение за детето. Още по впечатляващи са децата които научават два и повече езика за същото време за което едноезичните деца научават един. Това е и значението на думата „билингвизъм“ - двуезичие, т.е. ползването на два езика от едно лице. Характерно за човека билингвист е, че обикновено владее в една и съща степен двата езика и е в състояние да ги използва еднакво ефективно.

     Дете, което расте в билингвистична среда, каквато е например семейната среда при смесени бракове или при имигрантите, обикновено с времето се научава да говори и двата езика. Тези деца проявяват типичните за билингвите характеристики на езиково поведение: те се стремят да поддържат двете езикови системи разделени и могат да превключват от едната на другата. 

     Нормално е да се очаква период на „объркване“ или "омешване" на двата (или повече) езика. Често се случва децата да вземат „назаем“ думи и изрази и от двата за да изкажат мнение или желание, дори в едно и също изречение. Това се случва защото може би липсва речник на единия език, или идеята е просто трудно да се преведе правилно на другия език. 

     Възможно е децата да не са еднакво способни и по двата езика. Често срещано е явлението детето да разбира единия език добре, но да не го употребява толкова добре при говорене.

     От години изследователите се опитват да установят дали билингвизмът благоприятства или възпрепятства интелектуалното развитие на децата и особено успеха им в процеса на училищното обучение. Преобладава схващането, че при добре балансирани социални условия и правилно обучение билингвизмът не само не влияе отрицателно, но дори може да допринесе за развитието на някои важни интелектуални качества като гъвкавост и креативност. 

     В обстановка на билингвизъм детето неминуемо си изгражда съответна нагласа, според която в едните точно определени условия то мисли и говори на единия език, а в другите – на другия език. 

     Така би следвало да се предположи, че при благоприятни условия билингвизмът не само не пречи, но дори стимулира общото психично развитие на детето. Той създава известни условия за изостряне на вниманието, за формиране на по-добра реактивност на нервната система, за трениране на паметта, волята и мисленето, за стимулиране на творчеството. Отрицателните последици обикновено са от по-друг характер – при постоянното повишено напрежение в някои индивидуални случаи може да се стигне до нервност и до лесно изтощение

     Езиковата политика днес посочва необходимостта за всеки човек отрано да усвои освен своя роден език, най-малко и един чужд език от групата на международните езици, а също така и един от езиците на своите съседи. Това ще му даде възможност за безпрепятствено пълноценно общуване и развитие „без граници”. Но остава често задаваният въпрос : 

Двуезиковото обучение би ли създало говорни проблеми?

     Ако детето е изложено на двата езика в ранна детска възраст възможността за говорни проблеми е много по - малка отколкото ако детето се обучава на втори език в по- късна детска възраст, например предучилищна или 1ви клас, след като единият език е използван предимно преди това. Някои смятат, че ако вторият език се представи като допълнителен преди първия да е напълно развит, развитието на първия може да се забави, та дори и да се спре напълно. Други смятат, че нивото на втория език не може да достигне това на първия или не се развива повече от първия.

     Родители които смятат, че децата им имат говорни проблеми, трябва да се свържат с логопед. Логопедът ще направи тест (специалистът трябва да е запознат със структурата и на двата езика), който ще определи нивото на развитие на двата езика.

     Ако детето има забавяне в развитието на двата езика, не е единствен критерий че има нужда от специалист или лечение. Това забавяне може да е просто характеристика на “ученика” по два езика.

Ето съвет към родителите на двуезични деца: 

     Родители, говорете на децата си майчиния си език! Това обогатява тяхното световиждане, кръгозор, култура, манталитет. Прави го по- социални, по- общителни и по- уверени в себе си и в уменията си да заучават не само езици, но и други науки като математика, география, история, тъй като мозъкът получава тренировка да заучава много по- лесно, когато е изложен на трудния процес на научаване на два езика още преди проговаряне.

     Ако живеете в чужбина, направете всичко възможно детето да прекарва известно време в държавата и сред езика, който ви е майчин.

     Ако и двамата родители са българи и живеят в България, и въпреки това искат да научат детето на два езика, говорете втория език у дома, дори и помежду си, дето ще може да научи български навън- в детската градина, от баба и от дядо, но не изисквайте от приятелите и роднините си да му говорят на желания от вас език.

     Не се карайте на детето и не му се сърдете, ако то употребява “другия език” при разговор с вас, една идеална тактика е да се престорите, че не го разбирате с усмивка на уста и да кажете: “Ама нали знаеш, че с мама се говори на български език?”

     И последно но не на последно място: Бъдете периодични и настоятелни в разговорите си с детето. Прекарвайте време с него показвайки картинки, назовавайте всяко нещо което то посочи с пръстче. Обяснявайте. Бъдете търпеливи и не прибързвайте със заключенията.

Ето и няколко отговора по различните притеснения, които възникват по темата:

1.Изучаването на два езика в ранна възраст е трудно и може да доведе до говорни проблеми. ?!!!!?

     Деца изложени богато на двата езика, предоставени от родителите или грижещите се за децата педагози ежедневно или ежеседмично, показват еднакви постижения по отношение на езика, както и едноезичните деца. Важно е да се запомни, че постиженията се постигат строго индивидуално и някои деца заучават езика по-бързо от други. Закъснения в това отношение не значи задължително, че детето има говорни проблеми.

     Много е важно родителите да предоставят постоянен и систематичен “достъп” и до двата езика и да не сменят радикално езиковата среда на детето. Такива резки промени могат да объркат детето и да доведат до проблеми в заучаването на езика или езиците.

2.Кои са най- важните неща, които родители или преподаватели на двуезични деца трябва да знаят за обучението им?

     Има няколко важни точки, които родителите и преподавателите трябва да имат предвид при обучаването на двуезични деца:

• Двуезичните постижения и омешване на езиците е съвсем нормално явление

• Всички деца могат да научат два езика в ранното си детство

• Знаенето на езика на родителите е важен елемент от личността на детето, неговото културно развитие и чувство за принадлежност към дадена култура.

• Двуезичните постижения се постигат ако детето е изложено на богати преживявания и по двата езика.

• Доброто владеене и на двата езика се постига най- качествено ако детето е изложено у дома на езика, който не се говори в обществото където то живее. То ще бъде изложено на другия език извън дома, което ще е в помощ за развитието на този език.

• Родителите могат да спомогнат двуезичието на детето като говорят езика, който те знаят най- добре и като го използват в неговите вариации.

     Важно е да имате търпение и да запомните, че осъзнато и последователно превключване с правилен избор на съответния езиков код започва след 3-годишна възраст. Тогава децата не само проявяват усет за избор на правилния езиков код за съответната речева ситуация, но проявяват старание и да „контролират“ речевото поведение на околните, като изискват то да бъде съобразено с условията на ситуацията.

     Необходимо е с всички средства да насърчавате както развиването и поддържането на естествен ранен билингвизъм (в смесените семейства и в семействата на етническите и националните малцинства), така и въвеждането на възможно най-ранно обучение по чужд език в училище. 

Успех!

Развитие на фината моторика

     В последно време, родителите ме питат за значението на фината моторика. Тези няколко реда са посветени именно  на развитието на фината моторика, което е изключително важен момент в процеса на логопедичното въздействие. 
     Научно е доказано, че развитието на моториката на ръцете е тясно свързано с развитието на речта на детето и неговото мислене. Степента на развитие на движенията на пръстите, съответства на степента на развитие на речта. При децата с нарушена реч се забелязва обща моторна недостатъчност, а така също и отклонения в развитието на движенията на пръстите на ръцете, изразени в различна степен.         
     Движението на пръстите е в тясна връзка с речевата функция. Съществува следната закономерност:ако развитието на двигателните умения на пръстите съответстват на възрастта на детето , то и речевото развитие ще се намира в пределите на нормата и обратно-ако двигателните способности на пръстите на ръцете изостава, то ще се задържа и общото речево развитие,независимо, че общата моторика(бягане, скачане, катерене ) може да бъде в норма. Нивото на развитие на фината моторика е един от показателите за интелектуалната готовност на детето за училище. Обикновено детето с добре развита фина моторика има и високо ниво на интелект: умее да разсъждава логически, има добре развити памет, мислене, внимание, свързана реч.
     Лошата моторика на пръстите на ръцете дава ниски резултати при изпълнение на различни задачи като- рисуване по контур, оцветяване, прерисуване по образец, отвързване на възли, изрязване с ножица и др. Детето бързо се уморява, губи интерес и недовършва поставената задача. Писането е сложен навик, включващ изпълнението на фини координирани движения на ръцете. Недостаттъчното развитие на фината моторика води до затруднения в писането, а оттам до негативно отношение към ученето, тревожност и др

Игри, стимулиращи появата на реч

Приятели,
не знам дали сте забелязали, че напоследък децата все по-късно започват да произнасят първите си думи. Масово се наблюдава закъсняване на проговарянето. И въпреки че това, кога детето ще произнесе първата си дума, е строго индивидуално и няма твърдо установен срок, все пак има известни възрастови граници, в които трябва да стане това. Ще ви предложа няколко идеи, благодарение на които, можете да стимулирате появата на реч. Използвайте вашето въображение, за да ги доразвиете и обогатите така, че да са интересни и специални за вашето дете.

Съвместно разглеждане на предмети
Възрастният заедно с детето наблюдават някакъв предмет. При това възрастният много изразително описва всичко, което те виждат.

Разглеждане на картинки
Възрастният и детето заедно разглеждат познати картинки. „Какво е това? А кой е този – пита възрастният. – А какво прави той? Къде е птичката? Покажи дървото!”. Ако детето мълчи, може да се подскаже отговорът, но след това да се настоява да отговори само, гледайки същата картинка. След 3-годишна възраст въпросите могат да бъдат и по-сложни.

Запознанство с нови думи
Новата дума, означаваща действие, се въвежда заедно с познати думи, обозначаващи предмет или субект на действието, като така се засилва интереса към думата и се закрепват определени словосъчетания. Добре е в това време да се разглеждат подобни картинки или да се извършват съответните действия с подходящи играчки.

Четене на смешки и стихчета
Възрастният повтаря стихчето или смешката няколко пъти. Когато текстът вече е добре познат на детето, възрастният прави пауза в края на строфата, подбуждайки детето само да завърши фразата. Така възниква диалог в стихотворна форма, който носи радост на детето. По този начин се развива паметта и речта на детето и то се учи да наизустява.

Спектакъл
Разиграйте проста сценка с играчките на детето. Зайчето плаче, кучето бяга, мечето яде, котето изгубило топката… Детето трябва да помогне на играчката, както това прави възрастния. След две представления може да попитате детето какво е видяло.

Поръчения, изискващи ответно действие
Възрастният моли детето да намери някакъв предмет, да му го донесе или да го покаже. Сложността на това поръчение зависи от развитието на речта на детето – поръчението трябва да бъде понятно и достъпно и да изисква от него съсредоточаване, а не механични действия. Най-простата молба е да донесе някоя играчка, която е пред очите му, когато нищо не отвлича неговото внимание. По-сложно е да намери и да донесе играчка, като я открие сред други играчки – в началото те трябва да са две, после три и постепенно да се увеличава броя им. Още по-сложно е да намери играчка, която не се вижда, като за целта е необходимо целенасоченото й търсене. Последващите задачи включват търсене вече не на един, а на два предмета. Така, усложнявайки постепенно поръченията, детето може да се научи да регулира с думи своите действия.

Звуково обозначение на своите действия
Децата обозначават и съпровождат различните дейности с определени звуци. Чукане – „чук-чук”. Рисува дъжд – „кап-кап”. Потропва с крака – „троп-троп”. Възрастния учи детето на звукоподражание, детето повтаря след него, а след това заедно съпровождат звуците с действията на детето. По-късно то вече само прави едновременно и едното, и другото.

Речево съпровождане на действията
Детето вече съпровожда своите действия не със звукове, а с разгърната реч. За това упражнение са подходящи хороводни игри и детски стихчета. Например: „Дай, бабо, огънче”, „Скрила баба, скрила…” и пр.

ЗАБАВЛЯВАЙТЕ СЕ!!! 

Нарушенията в речевата плавност – итерация, запъване, заекване. Мутизъм.

     Здравейте,
нека да поговорим за Нарушенията в речевата плавност – итерация, запъване и заекване. 
     Това са проблеми, за които се говори и се пише много, затова да не задълбаваме навътре , а да очертаем основите. 
     Итерация - това е забързана и леко накъсана реч, която се появява поради бързото натрупване на речников запас при деца на възраст над 2 годишна възраст и желанието им да изкажат бързо голямо количество информация. Това нарушение в речевата плавност се счита по-скоро за физиологично, но в немалък процент от случаите то може да доведе до заекване.
     За да не се стига до усложнения е добре, родителите да вземат навременни мерки и да се консултират с логопед. Не забравяйте, да използвате всяка възможна ситуация и да развивате езиково вашето дете: разглеждайте книжки, коментирайте, четете приказки....

     Запъването е нарушение, което се характеризира с абнормална, непостоянна стойност на скоростта на говорещия или и двете. Изразява се в повторения на звукове или срички, обусловено е от незрялост на слуховия и рече-двигателния анализатор. Появява се в периода на формиране на речта – около 2 – 2,6 години, най-често в периода на формиране на фразовата реч и напълно изчезва около 4 – 5 годишна възраст.
     Посочва се следната симптоматика на запъването:
– Бърз, неестествен, ускорен темп на речта.
– Нарушено речево дишане – минимални паузи в лимита на фразата или дискоординация между паузи и дишане.
– Удължаване на вокали.
– Вмъкване на междуметия или възклицания.
– Повторения на звукове или думи.
– Беден синтаксис.
– Проблеми при четене и писане.
– Артикулационни нарушения.
– Монотонна реч.
– Намалена концентрация на вниманието.

     Физиологичното запъване е естествено явление и изчезва със съзряването на кората на главния мозък и закрепването на слуховите и кинестетични образи на думите и фразите. Но при някои неблагоприятни условия то може да премине в заекване. Важна е навременната намеса на специалист.

     Заекването е говорен дефект, който представлява нарушение, възникващо обикновено към 3-5-годишна възраст. При него плавността на речта се нарушава от неволеви повторения и/или удължавания на звукове, срички, думи или фрази, а също и от неволеви паузи или принудителни прекъсвания. Причините за появата на заекване остават неясни. Последните научни изследвания сочат, че има неврологична предразположеност за появата на заекване, но редица социални фактори влияят върху активирането му.
     В общия случай заекването се появява след период на нормално за възрастта речево развитие. В някои случаи отключващ фактор е стресова ситуация, но често няма явни причини за появата му. Заекването започва внезапно, като силата му зависи много от обстановката, събеседника и други; самият заекващ осъзнава отлично проблема, което води до притеснение, а понякога и до отказ от говорене.
При друг вид заекване причината е затруднение в обработката на информация. Речевото развитие обикновено изостава в сравнение с нормите за възрастта. Детето може да конструира дълги изречения, но думите в тях да са с непълен и неразбран състав. В други случаи детето не може да прави дълги изречения, обърква се и има нужда от помощ, за да оформи изказването си. Тук заекването се появява постепенно, като силата му варира значително — от пълната липса на блокажи до твърде честата им поява на всяка произнесена дума.
      И в двата случая е необходима консултация със специалист логопед, психолог и/или невролог. Тъй като няма яснота по редица въпроси, свързани с видовете заекване, с причините за появата им, няма и единна терапевтична стратегия.

     Говорната способност може да се наруши от редица ежедневни фактори, като стресови преживявания, малтретиране, уплаха, наказание. Много от тези проблеми не са свързани с нарушение в развитието или говорните функции, но се отразяват неблагоприятно върху училищната успеваемост и като цяло на комуникативният процес.
     Такъв пример е Мутизмът. Това е задръжка на речта, липса на речево общуване с околните при запазен говорен апарат, която може да е кратковременна или по-продължителна
     Децата могат да имат избирателна немота. Те престават да говорят само в определена ситуация или в присъствието на конкретна личност, роднина или общ познат. При контакти с други, те показват добър и правилен говор.
     За да се приеме, че едно дете има избирателна немота, поведението му трябва да надхвърли границата на обидата и детския инат и да продължи повече от месец. Причините за това състояние не са установени. Повечето такива деца са стеснителни, страхливи, по-затворени и имат или са имали говорни проблеми. Мутизмът може да е:
- Умишлено желан - преднамерена немота, психогенно при хистерия
- Немота, вследствие на задръжка при депресивен ступор или като бариера
- Последствие от преживяна стресова ситуация
За да се помогне на детето, преди всичко трябва:
- Да се уточнят всички хора (възрастни, деца), с които детето говори свободно.
- Да се предвидят всички ситуации, като място, време и условия, при която детето говори добре.
- Да се систематизират игри и занимания, които стимулират говора
- Да се разкрият ситуациите и дейностите, които затрудняват говора на детето.
     За отстраняване на мутизма трябва да се приложат редица поведенчески стратегии, индивидуални програми, фамилна терапия, говорна терапия. Добри резултати се получават и с когнитивно-поведенческа терапия, която се прилага при деца със страхови състояния. Особено важна е връзката с училището и коренна промяна на домашната среда. Понякога само смяната на училището оказва много добър ефект.
     Неглижирането на тази проява може да доведе до разширяване на кръга от лицата и обстоятелствата, водещи до потискане на говора, и състоянието да прерасне в по-сериозно разстройство. Потърсете специалист :) 

Брадилалия, Тахилалия

Приятели, 
избрах да говорим за нарушенията в речевия темп – брадилалия и тахилалия. 
Брадилалията - това е забавен темп на речта, забавена артикулация, обусловена от централно нарушение. Тя може да се срещне като самостоятелно нарушение, но може да се наблюдава и при някои форми на психични заболявания.
     Речевата симптоматика се характеризира със забавен темп на външната (експресивната) реч и вътрешната реч, монотонност на гласа, забавени процеси на четене и писане, понякога се наблюдава носов оттенък, удължено произнасяне на гласните звукове.
     А неречевата симптоматика са нарушенията на общата моторика, фината моторика, мимиката. Движенията са забавени, вяли, неловки, недобра координация, непълни по обем движения, лицето е амимично. Наблюдават се особености на психичните процеси разстройства на вниманието, паметта и мисленето. Склонност към стереотипно поведение, нарушена ориентация.
     За преодоляване на брадилалията е необходимо нормализиране на нервната система на детето. Това се постига чрез един медицински комплекс състоящ се от медикаментозно въздействие, специална физическа терапия и масаж, балнеотерапия и специална корекционно-педагогическа работа, която се осъществява с помощта на логопед. За да се стимулира речева дейност при някои пациенти с брадилалия се провежда и психотерапия.
     Уроците за корекция на брадилалия се провеждат в продължение на няколко месеца, като логопедът определя темпото. Нарастващата сложност на словесния материал става постепенно. Добре е лицето да посещава занятия по логоритмика, игри на открито с елементите на спортни мероприятия, занимания по ръчен труд, да свири на музикални инструменти, танци и песни. Ускоряването на темпа на речта е възможно да се постигне в резултат на системно обучение за 6-12 месеца.

     Тахилалията - това е патологически ускорен темп на речта, ускорена реализация на артикулационната речева програма, обусловена от органично или функционално централно нарушение. 
     Речевата симптоматика се характеризира с прекалено бърз темп на говорене, вместо 10 – 12 звука в секунда, те произнасят 20 – 30 звука в секунда. Могат да се появят разстройства на речевото внимание, запъвания, повторения, изпускане, разместване, изопачаване на срички, неясно произношение. Наблюдават се разстройства във вътрешната реч, четенето и писането.
     Като неречева симптоматика се наблюдават нарушения в общата моторика, вегетативната нервна система, психичните процеси, емоционално-волевата сфера, отклонения в поведението. Движенията 
са бързи (бързо ходене, хиперактивност, тикове), моторно безпокойство по време на сън, неустойчиво внимание, повишена превключваемост, недостатъчен обем на зрителна, слухова и моторна памет. Лесно възбудими – когато са възбудени лицето и ушите им почервеняват, изпотяват се, ръцете им са студени и потни. Емоционално лабилни и недисциплинирани. Най-големи затруднения изпитват в жизнено значими за тях ситуации – общуване в непозната обстановка, при спор.
     За да се премахне това нарушение, експертите препоръчват цялостен подход към проблема. Средната корекцията на тахилалията отнема около 10 месеца.
     На първо място е важно да се укрепи нервната система, с помощта на медикаменти и физиотерапия. Може да се наложат и посещение в кабинета на физиотерапевт. Паралелно с това трябва да се започне и логопедична терапия.
     Родителите могат да работят допълнително вкъщи с цел развитието на речта на детето, на двигателните му умения. Биха могли да произнасят стихове, песнички, поговорки; да развиват фината моторика (да използват боя, да извайват фигурки, да играят с малки обекти). Хубаво е да запишат детето в музикални или танцови класове, където то ще развие чувство за ритъм.

     Следете нашата страница във Фейсбук - "Весели дечица" ! Веднъж месечно организираме занятия по логоритмика, подходящи за развитие на чувството за ритъм.... и не само :) 

Синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност ( СДВХ )

     Реших, да ви запозная и със Синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност ( СДВХ ).
Това e заболяване, което засяга в зависимост от критериите на диагностициране приблизително 3-5% от населението на света. Проявява се през ранното детство посредством силно изразена импулсивност, хиперактивност и неспособност за самоконтрол и концентрация. СДВХ се проявява два пъти по-често при момчета отколкото при момичета. СДВХ се приема за хронично заболяване при което между 10% и 60% от засегнатите деца продължават да проявяват симптомите и като възрастни. Много успяват да развият механизми на компенсиране, което им позволява да минимизират симптомите и/или техните последствия. Това е причината СДВХ да се е приемало традиционно за детско заболяване. СДВХ започва да се диагностицира при възрастните едва през последните двадесет години.
     СДВХ има генетичен компонент.Като терапия се използват предимно комбинация от медикаментозно лечение и психологическа интервенция. Според Американската Академия по Педиатрия (American Academy of Pediatrics) медикаментозно лечение със стимуланти и/или поведенческа интервенция се приемат за адекватна и като цяло безопасна терапия на СДВХ.
     Патофизиологията на СДВХ не е изцяло изяснена. В литературата е описано забавяне на развитието на някои мозъчни структури средно с около 3 години. Забавяне се забелязва в развитието на челния дял и слепоочния дял на крайния мозък. От друга страна се забелязва ускорено развитие на моторния кортекс. Съчетанието от ускорено развитие на моторния кортекс и забавено развитие на гореспоменатите части на крайния мозък се приема за причина на някои от симптомите - силно изразена двигателна активност, неспособност да се стои в покой.
     Понастоящем няма обективен тест с които да се установи СВДХ. Повечето симптоми се случват от време на време при всеки. При СВДХ пациентите обаче, честотата на тези симптоми е значително по-голяма. Като при повечето заболявания диагноза се поставя от квалифициран специалист въз основа на определени критерии.