Дизартрия - симптоми

     Уважаеми читатели,

     В няколко поредни статии ще ви запозная с дизартрията, различните ѝ форми, обследването ѝ и терапията, която се прилага. Ще се постарая да предложа интересно четиво, по леснодостъпен начин.

     Започвам с това, че думата „дизартрия“ – от гръцки (представка „диз“ – разтройство и „артро“ – членоразделно произношение) – е нарушение на произношението, породено от недостатъчна инервация на речевия апарат вследствие на поражения на Централната нервна система  (ЦНС) и Периферната нервна система (ПНС). По тази причина е ограничена подвижността на органите на речта (меко небце, език, устни), затруднена е артикулацията. При възникване в зряла възраст води до разпадане на речевата система. В детска възраст може да се нарушат още и уменията за четене и писане, както и общото езиково-говорно развитие.

     При най-тежките форми дизартрията преминава в анартрия, което е пълна невъзможност за говорене в следствие парализа на говорните мускули. Такива случаи се наблюдават при тежките форми на ДЦП, особено в случаите, в които има квадропареза – засегнати са и 4-те крайника.

     Най-честите причини за дизартрия са: дородови инфекции, като интоксикации на майката, често може да е причина бъбречна недостатъчност, асфиксия, травми. 

     Основните признаци разделящи дизартрията от останалите речеви нарушения се проявява в това, че в случая страда не произношението на отделните звукове , а произношението като цяло. Поради ограничена подвижност на речевата и мимическа мускулатура, говорът на детето се характеризира с „размазано” произношение, тих и слаб глас, а понякога обратно - силен и рязък, ритъмът на дишане е нарушен, речта губи своята плавност, темпът може да бъде ускорен или забавен. Най-честите симптоми се изразяват в неправилно произношение, изопачаване на звукове, замени, пропуски, неясна реч, неправилен темп на говорене и т.н.

Симптоми при дизартрия:

1. Нарушения на мускулния тонус – зависи от локализацията и има няколко варианта:
• Постоянно повишен мускулен тонус – на езика, устните, лицето, шията. Езикът е винаги напрегнат, стегнат като топка, изтеглен назат, гърбът му е извит нагоре към небцето – палатализация. Активните движения са много трудни, често се наблюдават спазми – съпътстващи движения в съседни мускули;
• Понижен мускулен тонус – езика, устните и всичко останало е отпуснато, устата не може да се затвори. Устните са леко отворени, езика отива към устата, повишена саливация. В следствие на това се наблювава назализация ня звуковете – носов отенък, тъй като са отпуснати мускулите на мекото небце;
• Дистония – постоянно променящ се мускулен тонус. В спокойно състояние се наблюдава понижен тонус, но само при опит да се изговори нещо, тонусът рязко се повишава и мускулите стават спастични.
2. Нарушения на прасксиса – не само на говорните мускули, а и на общата моторика.
3. Нарушения на речевото дишане – нарушена координация на дишането по време на говорене. Ритъмът на дишането не се съгласува със съдържанието на речта. Тя е непълноценна поради звуковата трудност, дишането е учестено, това кара детето много често да спира и речта става накъсана.
4. Нарушения на гласа – гласът се нарушава поради парези в мускулите на гръкляна и на гласните връзки. Гласните връзки понякога трудно се задвижват, в тях много често настъпват спазми. Гласът е слаб, тих, губи се.
5. Нарушения на звукопроизношението – в зависимост от степента на поражение може да страда произношението на една или няколко съгласни. Може да бъде нарушено и произношението и на някои гласни звукове (те произнасят неясно, често с носов оттенък).
6. Нарушения във фонематичня слух (нарушение при възприемането на фонемите /звуковете/ и различаването им) – това възниква в следствие от неясната и „размазана” реч, която не дава възможност да се формира правилен слухов образ на звуковете.
7. Нарушения в граматическия строеж на речта.
8. Нарушение в емоционално-волевата сфера.
9. Нарушения в психичните функции ( внимание, памет, мислене).
10. Нарушения на познавателната сфера.

     Понякога дизартрията се наблюдава като допълнително нарушение в случаите на олигофрения, алалия, забавено езиково развитие и т.н. При нея са засегнати всички равнища на говора.

     Дишането е повърхностно, накъсано, ускорено. Спастичността предизвиква стеноза на ларинкса, пътят на издишната струя е стеснен.

        Гласът е ринофоничен(хипоназалност) и дисфоничен(дрезгавост).

      Артикулацията (най-явен симптом) се характеризира с това, че детето говори мъчително и бавно. Думите се произнасят с ясна мускулна съпротива. Речта е монотонна, брадилалична, с провлачване накрая. Артикулационните грешки са изопачавания и замени. Беззвучните съгласни са по-увредени. Забелязва се още:

• Лошо учленение на преградните беззвучни съгласни - к,п,т,(стържещи са);
• Първият звук в сричка ССГ винаги се произнася неправилно;
• Преградните съгласни и вибрантният Р се заменят с проходни (п=ф; к=х; т=с);
• Изопачено, гъгниво звучат и гласните;
• Най-лошо се артикулират онтогенетично късните съгласни;
• Замените на звукове са постоянни, но непълни;

     Спастичното състояние на мускулите предопределя чести ортопедични усложнения. Обикновено се появява след раждането с ред признаци (слабост на виковете, аритмично дишане, затруднено сукане, асиметрично лице - увиснала долна челюст, отсъствие на лепет.) Силно нарушени са всички възприятия, особено сложните пространствени, времевите и проприоцептивни. Всичко това се отразява на другите когнитивни процеси - нарушен е капацитета на паметта и мисленето, като особено засегнати са висшите мисловни операции. Затова IQ е в долните граници и училищните проблеми са много големи. Децата осъзнават физическите си недостатъци и това се отразява на емоционалното им развитие (те са обидчиви, раними, плахи, безинициативни).

      Причините за възникване на дизартрия са много и различни вредни фактори, които могат да въздействат на вътреутробното развитие по време на бременност (вирусни инфекции, интоксикации, патология на плацентата и др.), в момента на раждането (трудно раждане, раждане със секцио, седалищно прилежание, мозъчен кръвоизлив при новороденото), и в ранна детска възраст (инфекциозни заболявания на мозъка, менингити, менингоенцефалити, черепно-мозъчни травми). До 80% от случаите, дизартрията е следствие на ДЦП.

     Дизартрия може да се наблюдава както в тежка, така и в лека форма. Тежката форма често се среща в рамките на ДЦП и се явява като нейн компонент. В детските градини и училищата могат да се открият деца с лека степен на дизартрия ( скрита форма или дизартричен компонент). Тези форми се проявяват в много лека степен на нарушение на движенията в артикулационния апарат, общата и фина моторика, а също и в произносителната страна на речта – тя е разбираема за околните, но не е достатъчно ясна и точна.

     Терапията при дизартрията се провежда по различни направления: развитие на моториката (обща, фина и артикулационна), подобряване на произношението и фонематичния слух, корекция на темпа и плавността на речта и усъвършенстване на дикцията, корекция на езиковите грешки. За постигането на максимално добри резултати е необходимо да се работи комплексно с логопед, психолог, невролог и специалист по лечебна физкултура.