Емоциите при детето. Съветчета за родители.

     Скъпи родители,

     подготвени ли сте за всичко, което могат да ви поднесат емоциите на вашите децата. Лесно е човек да се справи с положителните, но как стой въпросът с така наречените „лоши емоции“….

    Важно е родителите да помогнат на децата си в процеса на тяхното израстване сами да разпознават емоциите си и да се справят с тях – важен етап от тяхното личностно, социално и емоционално развитие. Предлагам ви няколко лесни стъпки, с помощта на които да помогнете на детето да опознае различните емоции:

• уважавайте чувствата на детето и ги приемайте сериозно, дори и когато поводът ви се струва маловажен;

• назовавайте чувствата на детето и му помагайте да изгради представи за различните състояния;

• сами осъзнавайте и говорете за своите емоции пред детето, показвайте му причинно-следствените връзки между отделни събития;

• анализирайте емоциите на трети лица, герои от приказки, филмчета и пр., насочвайки вниманието на детето към факта, че всички живи същества имат чувства и че чрез своите действия те карат другите да се чувстват добре или зле;

• използвайте ролеви игри, разигравайте различни ситуации чрез кукли, играчки и други предмети, които помагат детето да наблюдава отстрани дадена ситуация и да намери най-доброто разрешение, което после да насложи върху личния си опит.

     Основното в случая е да помогнем на детето да опознае емоциите си и да му признаем правото да ги изпитва и изразява, а постепенно и да изгради адекватна реакция към завладелите го чувства, вместо да ги потисне и отхвърли.

     Изрази, които игнорират емоциите на детето:

„Момчетата не плачат.“

„Нищо ти няма, голяма работа!“

„Какво толкова е станало и защо ревеш за глупости?“

„Стига си се лигавил!“

     С подобни изрази може и да тушираме „досадния“ рев и да не губим време за „дреболии“. Но рискуваме да отгледаме човек, който ще е неспособен да разпознава собствените си емоции и съответно да съчувства на другите.

    Важно е да осъзнаем, че дори и най-незначителният повод в нашите очи може да е от огромно значение за детето от позицията на неговия опит и нужди.

Емоциите са важна част от нашето ежедневие и не бива да забравяме, че децата ни наблюдават непрекъснато и копират всичко - движения, маниери, емоции, начини на изразяване и говор. Голяма отговорност е да сме модел на подражание. Предлагам ви няколко съвета, които съм сигурна, че знаете, че сте чели и че дори спазвате. Наскоро попаднах на тях за пореден път и реших, че е хубаво да си ги припомняме от време на време. 

•За детето вие сте езиков и речев образец, то говори така, както говорят вкъщи (интонации, тон, речеви и граматични грешки).

•Детето постоянно наблюдава, изучава околния свят и разбира значително повече, отколкото може да каже.

•Не се лигавете с детето, което вече не е бебе, говорете с него спокойно, не разтягайте думите и не забавяйте говора си.

•Трябва да дадете на детето възможност да използва 5-те осезания: да може да види, чуе, докосне, пробва на вкус, да почувства заобикалящия го свят.

•Поощрявайте стремежа му да задава въпроси.

•Поощрявайте любопитството и въображението.

•Винаги слушайте детето внимателно, разговаряйте с него, не го прекъсвайте и не го карайте да бърза.

•Четете на детето всеки ден.

•Не е задължително да сте до детето постоянно, достатъчно е да сте му на разположение. Важно е качеството, а не количеството време, което родителите отделят на детето.

•Не се скъпете на похвали, поощрение, прегръдки.

•За детето трябва да има достатъчно нови впечатления (но не прекалено много).

•Поощрявайте общуването с други деца.

•Нека детето да слуша редовно записи на любимите си песни, приказки, музика, стихчета.

•Играйте заедно, ако детето ви моли.

•Установете точни правила, които не трябва да са прекалено много, но трябва винаги да се спазват.

Отговорността за цялостното развитие на децата е наша!!!