Езиковата компетентност и овладяване ѝ чрез игра

     Приятели,
     да поговорим за ЕЗИКОВАТА КОМПЕТЕНТНОСТ и за нейното овладяване чрез играта smile emoticon 
Знаем, че постигането ѝ е свързано с овладяването на книжовната норма на българския език и употребата на езиковите средства в различни комуникативни ситуации. Всичко това е добре да се постигне с непреднамерено овладяване, в играта smile emoticon 
     В игровата дейност детето овладява умението за общуване, като не се съобразява с конкретни изисквания, а действа по собствени подбуди с лингвистични, паралингвистични и екстралингвистични средства, като даже и не подозира за тяхното съществуване и теоретическо разграничение. Като използва играчки или предмети от ежедневието то упражнява въздействия, осъществява междуличностни взаимодействия.
     Позовава се на наличния си опит, ползва го и изгражда нов, за да продължи участието си в общуването с връстниците си. Не изпитва ограничения и забрани, разрешения, външни регламенти, които да възпрепятстват неговите действия. Не се стреми към постигане на краен резултат, а изпитва удоволствието, че действа, променя нещата около себе си, извършва взаимодействия с децата около себе си.
     Средата от личности и материални предмети се превръща в основен обект за опознаване и назоваване. В играта разпознаването на нещо, обект, предмет, действие и пр. е значимо, ако се обвърже със смисъл на практическо приложение, т. е. назоваването не изчерпва подбудите за общуване, а само осигурява предпоставки за изразяване на мисъл в определена синтактична конструкция(фраза, изречение). Колкото по-богати са впечатленията за синтактичните конструкции, толкова по-свободно и богато е съдържание на общуването.
     Нагледно-действеният похват може да се реализира посредством материален обект, необходим за изпълняване на поетата роля. Той винаги се разгръща в определено пространство, с конкретно материално или въображаемо тяло (играчка, предмет, название за нещо), което осигурява възможности за контрол и самоконтрол.
     Играта е основен фактор за интелектуалното развитие на детето в предучилищна възраст, тъй като в нея не само се задълбочават знанията и се натрупват теоретични сведения за света, но и се развива мисленето и въображението на децата, което произтича от създаващите се в нейния процес условия за решаване на жизнени и сетивно-практически проблеми.
     В играта придобиват способност да свързват предметите и събитията, независимо от времето на тяхното осъществяване, да съотнасят едни знания с други, да организират събитията в зависимост от тяхната последователност във времето. Всичко, до което се докосват децата в играта, се усвоява по различен начин, което се дължи на факта, че в нея не само се отразяват, но и се моделират различни обекти и ситуации, а това носи и удоволствие, комуникация чрез образност.
     В детската игра се развива ориентировъчната основа на действието и символизма, тъй като в нея възниква способността за обозначаване на един предмет с помощта на друг. Играейки, децата преодоляват своя егоцентризъм и си създават условно-динамична позиция.Заедно с това се развиват в единство и трите типа отношения: към предметите, към другите и към себе си.

     Безспорното проявление на познавателна активност в процеса на игра поражда мисълта, че играта и интелектът не трябва да се разглеждат изолирано, защото за детето играта е интелект. :)