Времеви представи. Основни насоки при формирането им.

      Скъпи приятели,

   След като коментирахме пространствената ориентация на децата, редно е да се запознаем и с времевите представи и с това как бихме могли да ги усъвършенстваме. Знаем, че чувството за време е свързано с умението за рационално използване на времето и планиране на работата за определено време. Времето се явява регулатор не само на различните видове дейност, но и на социалните отношения. В училище още от клас на детето се налага да бъде организирано, да работи с еднакъв темп с другите деца, да се приготвя за определено време, да не закъснява за училище и т. н. За да отговори на тези училищни изисквания, още от детската градина у детето трябва да се формира чувство за време.

Възприемането на времето включва логически компоненти. За детето има само настояще и смътни представи за миналото. То се ориентира във времето въз основа чисто битови показатели и се съобразява с обективни природни явления. Решаващо значение за ориентирането му във времето имат думите „отначало“, „после“, „след това“ и запознаването му с часовника. Това обяснява връзката между детските представи за настояще, минало, и бъдеще и определени конкретни събития („Татко,защо си дойде, нима е вечер?“). Времевите представи често са опредметени („Къде отиде вчера, щом сега е днес?“). Децата все още не могат да си служат граматически с някои форми на наречията ( „сега“, „късно“, „рано“, „после“) и ги употребяват неточно в минало и бъдеще време („После ходихме, вчера ще дойда“). В речта най-рано се забелязват времевите категории „сега“, „отначало“,“ после“.

   Три-четиригодишните деца установяват връзката между постоянно повтарящи се факти и съответстващите им времеви показатели („Утре е, когато ставаме. Вечер е, когато ме вземат от детска градина“). С натрупване на опит във времевата ориентация 4-5-годишното дете установява някои съществени признаци („Вече е утро, защото е светло, а нощ-тъмно е, спим“.). Повечето деца не различават ден и утро, а често ги смесват. Не им е ясно, че денят и нощта са части от денонощието. Още по-трудно разбират понятията полунощ и полуден (като равни части на деня и нощта). Не могат да назоват правилно отделните по-малки части на денонощието ( „утро“, „предобед“, „обед“, „следобед“, „привечер“, „вечер“, „надвечер“, „полунощ“ ). Срещат се деца от предучилищна (а и начална училищна) възраст, които не знаят названията и последователността на дните на седмицата и месеците в годината. Проявява се емоционалната окраска на запомнянето на предпочитани от детето дни или месеци. Недостатъчно са знанията на децата за начините и средствата за измерване на времето-календари, видове часовници, секундомери. Знанията за времевите еталони час, секунда, четвърт час, половин час и т. н. са откъслечни и чисто словесни.

     При изследвания на психомоторното развитие на детето се установява, че възприемането от детето на времето не е лесно. Детето не осъзнава времето и не разбира защо възрастният успява по-добре от него. Възрастовите възможности на децата за овладяване на времевите характеристики и понятия според някои изследователи са:

• към 2 години: детето разбира смисъла на думите скоро. Между 3 и 7 години детето преминава от преживяването, субективно време към обективно време;

• към 3 години: разграничава сегашно от близкото бъдеще(„след малко“, „утре“);

• към 4 години: детето ще каже, че е по-голямо с две години, но не разбира нюанса по-възрастен. Способно е да разграничи и да използва коректно термините „ден-нощ“ и „сутрин-обед-вечер“.

• към 5-6 години: научава сезоните;

• към 7 години: детето започва да се съотнася в обективното време. То започва да организира своите действия в обективното време. Научава дните на седмицата и някои важни дни от календара(рождени дни), месеци на годината и се научава да познава часа. Детето е способно да оцени продължителност на интервал от една минута, но тази оценка зависи от характера на дейността му. Положителните емоции, предизвикани от интересна за него дейност, го карат да продължава дейността извън искания интервал. Времето, запълнено еднообразна и малко интересна дейност, се оценява от детето като продължително. Тези субективни фактори влияят върху точността на оценката на времето.

     За преодоляването на тези особености са необходими специално организирани упражнения и дейности, които ще развият у детето чувство за време и ще формират правилни времеви представи. Насоки за такива упражнения, ще ви предложа в утрешната статия. Усмихнат ден

     Ще ви предложа някои задачи с помощта, на които да формирате и да затвърдите елементарните времеви представи у децата в предучилищна възраст. Изследванията на руски психолози показват, че децата от предучилищна възраст са способни да възприемат по-абстрактни знания, включително и времевите, и че е напълно възможно и необходимо да се формират представи за времето като важно условие за успешно обучение в училище. Умението да се регулира и планира дейността във времето е основа за развитие на организираност, целеустременост, пестеливост, точност и самостоятелност и други важни качества, необходими за организация на учебната работа.

     Времевите представи се образуват на основата на всеки ритмичен процес. Времето се възприема от детето опосредствано чрез конкретни времеви единици и отношения в постоянно повтарящи се явления в живота и в практическата дейност. Отразяването на времето в речта на детето е изключително сложна задача и това се обуславя както от самата природа на времето като обект на познанието, така и от специфичната му роля в живота. 

     Оформят се два подхода към решаване на проблема за времевите представи на децата. Единият от тях предлага конкретни форми и методи за локализиране във времето на повтарящи се събития, действия и явления и на тази основа се изграждат представите за времевите еталони (секунда, минута, денонощие, седмица, месец, година). Другият подход е свързан с изграждане на понятия за определени времеви отношения като минало-настояще-бъдеще и по-рано, по-късно, и едновременно. И двата подхода разглеждат отделни страни на понятието време, без да изчерпват неговото съдържание. 

     Нужен е и систематичен подход при формиране на такива абстрактни понятия като време и пространство.Предлагам няколко основни насоки, които да ви помагат по пътя на запознаването и затвърждаването на знанията на децата за времето:

1. Уточняване и конкретизиране знанията за някои времеви понятия (ден-нощ, частите на денонощието, седмица, месец, година, сезоните и др.).

2. Осмисляне редуването, последователността и периодичността на времевите понятията (вчера-днес-утре, пролет-лято-есен-зима и т.н.).

3. Осмисляне на относителността на времето.

4. Запознаване с общоприети средства и еталони за измерване и оценяване на времето (часовници, календари, час, минута, секунда, половин час и т.н.).

5. Развиване на чувство за време с цел планиране на дейността.

Всичко е под формата на игра и неспирно забавление. Променяйте игрите и използвайте всяка ситуация. Не забравяйте, че е хубаво да се консултирате със специалист логопед при нужда. Весели игри :)