Нарушенията в речевата плавност – итерация, запъване, заекване. Мутизъм.

     Здравейте,
нека да поговорим за Нарушенията в речевата плавност – итерация, запъване и заекване. 
     Това са проблеми, за които се говори и се пише много, затова да не задълбаваме навътре , а да очертаем основите. 
     Итерация - това е забързана и леко накъсана реч, която се появява поради бързото натрупване на речников запас при деца на възраст над 2 годишна възраст и желанието им да изкажат бързо голямо количество информация. Това нарушение в речевата плавност се счита по-скоро за физиологично, но в немалък процент от случаите то може да доведе до заекване.
     За да не се стига до усложнения е добре, родителите да вземат навременни мерки и да се консултират с логопед. Не забравяйте, да използвате всяка възможна ситуация и да развивате езиково вашето дете: разглеждайте книжки, коментирайте, четете приказки....

     Запъването е нарушение, което се характеризира с абнормална, непостоянна стойност на скоростта на говорещия или и двете. Изразява се в повторения на звукове или срички, обусловено е от незрялост на слуховия и рече-двигателния анализатор. Появява се в периода на формиране на речта – около 2 – 2,6 години, най-често в периода на формиране на фразовата реч и напълно изчезва около 4 – 5 годишна възраст.
     Посочва се следната симптоматика на запъването:
– Бърз, неестествен, ускорен темп на речта.
– Нарушено речево дишане – минимални паузи в лимита на фразата или дискоординация между паузи и дишане.
– Удължаване на вокали.
– Вмъкване на междуметия или възклицания.
– Повторения на звукове или думи.
– Беден синтаксис.
– Проблеми при четене и писане.
– Артикулационни нарушения.
– Монотонна реч.
– Намалена концентрация на вниманието.

     Физиологичното запъване е естествено явление и изчезва със съзряването на кората на главния мозък и закрепването на слуховите и кинестетични образи на думите и фразите. Но при някои неблагоприятни условия то може да премине в заекване. Важна е навременната намеса на специалист.

     Заекването е говорен дефект, който представлява нарушение, възникващо обикновено към 3-5-годишна възраст. При него плавността на речта се нарушава от неволеви повторения и/или удължавания на звукове, срички, думи или фрази, а също и от неволеви паузи или принудителни прекъсвания. Причините за появата на заекване остават неясни. Последните научни изследвания сочат, че има неврологична предразположеност за появата на заекване, но редица социални фактори влияят върху активирането му.
     В общия случай заекването се появява след период на нормално за възрастта речево развитие. В някои случаи отключващ фактор е стресова ситуация, но често няма явни причини за появата му. Заекването започва внезапно, като силата му зависи много от обстановката, събеседника и други; самият заекващ осъзнава отлично проблема, което води до притеснение, а понякога и до отказ от говорене.
При друг вид заекване причината е затруднение в обработката на информация. Речевото развитие обикновено изостава в сравнение с нормите за възрастта. Детето може да конструира дълги изречения, но думите в тях да са с непълен и неразбран състав. В други случаи детето не може да прави дълги изречения, обърква се и има нужда от помощ, за да оформи изказването си. Тук заекването се появява постепенно, като силата му варира значително — от пълната липса на блокажи до твърде честата им поява на всяка произнесена дума.
      И в двата случая е необходима консултация със специалист логопед, психолог и/или невролог. Тъй като няма яснота по редица въпроси, свързани с видовете заекване, с причините за появата им, няма и единна терапевтична стратегия.

     Говорната способност може да се наруши от редица ежедневни фактори, като стресови преживявания, малтретиране, уплаха, наказание. Много от тези проблеми не са свързани с нарушение в развитието или говорните функции, но се отразяват неблагоприятно върху училищната успеваемост и като цяло на комуникативният процес.
     Такъв пример е Мутизмът. Това е задръжка на речта, липса на речево общуване с околните при запазен говорен апарат, която може да е кратковременна или по-продължителна
     Децата могат да имат избирателна немота. Те престават да говорят само в определена ситуация или в присъствието на конкретна личност, роднина или общ познат. При контакти с други, те показват добър и правилен говор.
     За да се приеме, че едно дете има избирателна немота, поведението му трябва да надхвърли границата на обидата и детския инат и да продължи повече от месец. Причините за това състояние не са установени. Повечето такива деца са стеснителни, страхливи, по-затворени и имат или са имали говорни проблеми. Мутизмът може да е:
- Умишлено желан - преднамерена немота, психогенно при хистерия
- Немота, вследствие на задръжка при депресивен ступор или като бариера
- Последствие от преживяна стресова ситуация
За да се помогне на детето, преди всичко трябва:
- Да се уточнят всички хора (възрастни, деца), с които детето говори свободно.
- Да се предвидят всички ситуации, като място, време и условия, при която детето говори добре.
- Да се систематизират игри и занимания, които стимулират говора
- Да се разкрият ситуациите и дейностите, които затрудняват говора на детето.
     За отстраняване на мутизма трябва да се приложат редица поведенчески стратегии, индивидуални програми, фамилна терапия, говорна терапия. Добри резултати се получават и с когнитивно-поведенческа терапия, която се прилага при деца със страхови състояния. Особено важна е връзката с училището и коренна промяна на домашната среда. Понякога само смяната на училището оказва много добър ефект.
     Неглижирането на тази проява може да доведе до разширяване на кръга от лицата и обстоятелствата, водещи до потискане на говора, и състоянието да прерасне в по-сериозно разстройство. Потърсете специалист :)