петък, 21 август 2015 г.

Игри за опознаване частите на речта - думи за поясняване, назоваване с местоимения и думи за действие.

     Скъпи родтиели,

     предлагам на вашето внимание няколко игри, с помощта на които детето да опознае частите на речта и по-лесно да овладее понятията за време и пространство. В няколко последователни дни ще разгледаме игри свързани с думите за поясняване, назоваването с местоимения и думите за действие.

     Ще започнем с игрите свързани с думите за поясняване. Може би се чудите защо трябва да са ИГРИ? В игрите не само се поставя началото на сложния процес на ориентиране в обкръжаващия свят, но и се подпомага речевото развитие, тъй като основният обект за узнаване, възприемане, осмисляне е книжовният български език и всички негови елементи, както и зависимостите между тях. Чрез речта на събеседниците детето получава образци, които постепенно опознава и осъзнава необходимостта от употребата им. В общуването често е необходимо поясняване на изказаното чрез названията за действия, обекти или обстоятелства, което се постига с наречия за начин, време, място, пространство, количество и степен, причина и цел и пр. Детето трябва да изпита потребност от думата, чрез която да поясни своята мисъл. За тази цел обикновено се организира обстановка, в която може да се изгради ситуация на общуване за промените на мястото, времето, начина и т.н. на действието или изменението. Това се постига най-добре чрез играта, защото играта е като средство за интелектуалното развитие на подрастващите. Умствено развитие може да се постигне, ако умело се съчетават играта и обучението.
     С играта „Къде съм?“ детето проследява промените в посоката на движение на своя събеседник и обясненията, които той му дава на основния въпрос „Къде съм?“. В началния етап на опознаване на тази част на речта е достатъчно отговора да се изгради с една дума (горе, долу; ниско, високо; напред, назад; наляво, надясно; тук, там; накъде, някъде, никъде и т. н.). Когато думите се включат в активния речник на детето, то може да се построи просто разширено изречение (Аз съм горе; Ти си долу; Той е някъде; Ние сме тук; Вие сте там; Те са горе).
     Играта „Кога?“ е за уточняване на времето, в което се извършва действието. Детето общува като отговоря на въпроса използвайки някоя от думите : днес, утре, рано, късно, преди, сега, тогава, дотогава, кога, докога, когато, откогато, някога, никога, всякога и др.
    Чрез играта „Как?“ се конкретизира начинът на действие. На основния въпрос „Как?“ се съставя и подходящ отговор (бързо, бавно, добре, зле, мъжки, юнашки, силно, слабо, така, тъй, иначе, някак, никак, всякак и др.).
    Играта „Колко?“ е за уточняване на количество и степен. Обикновено в житейски ситуации за измерване на количеството от нещо (в магазина, в домакинството) се налага съставяне на отговор на основния въпрос „Колко?“ с определена дума: малко, много, веднъж, дваж, трикратно, многократно... 
     Детето често търси причините за явленията или действията, които наблюдава. Чрез игровия замисъл „Защо?“ се създават възможности за съставяне на кратки обяснения, в които то трябва да включи думата „защото“, а след това да поясни с указателни или описателни жестове разбраното. В следващите етапи постепенно изгражда по-сложни конструкции за отговор на основния въпрос, като назовава причината за протичащото действие, за измененията в пространството, за характерното в явлението и т.н.
     С обогатяването на познавателния и словесния си опит детето се поставя пред проблеми за логическо уточняване или изразяване на вероятност. Често при договаряне в творческите игри е необходимо изразяване на категоричност с думите: сигурно, действително, наистина, непременно, очевидно, явно, само. А за назоваване на проявите за колебание и привидност са необходими други думи: сякаш, като че ли. Предположението пък се конкретизира с думи като: вероятно, навярно, може би. Когато се налага уточняване, се използват думите: главно, особено, тъкмо, именно. За уточняване на резултата от съпоставянето е необходимо да се употребят думи като: сравнително, относително.
Това са само общи насоки и препоръки. С помощта на вашето желание, ентусиазъм и въображение може да промените, пригодите и изиграете тези игри по интересен и незабравим за детето начин. 



     Ще разгледаме и назоваването с местоимения, защото тяхната употреба се налага почти едновременно с различаването на собственото име. За да усвои правилата за изразяване на мисли и да избегне повторенията или неудобствата от незнанието на собствено име, детето трябва да опознае и местоименията. Чрез общуването всеки вид местоимение трябва да заеме пространство в речника на детето.

     С играта „На кого е?“ се осигуряват предпоставки за означаване на отношение на принадлежност посредством притежателни местоимения : мой, твой, негов, негово, наш, ваш, техен, ми, ти, ни, и т.н. В ситуацията на общуване е необходимо да се моделират разнообразни отношения, за да се подпомогне узнаването, възприемането, осмислянето на формите на притежателни местоимения.
     Понякога вместо обикновените лични и обикновените притежателни местоимения се налага да се употребяват възвратните местоимения. Чрез театрализирани и по-точно, чрез ролеви игри се осигуряват примери за случаите, когато глаголното действие се върши от глаголното лице. В ролевата игра „Мечо Пух“ изпълняващият основната роля говори за себе си, опознава себе си, прави нещо за себе си. Мечо Пух губи и намира своите играчки, уточнява принадлежността на вещите си с пълните и кратките форми на възвратното притежателно местоимение (свой, своя, свое, свои, си).
     В игрите често се налага да се посочват различни обекти (лица, предмети и т.н.), а така също да се назовават и техни качествени и количествени признаци. Играта „Покажи“ осигурява условия за възприемане и назоваване на различията между близките и далечните разстояния, в които е разположен наблюдавания обект. В играта за близки лица и предмети се използват: този,тоя,тази,тая,това,тези,тия , а за по-отдалечени лица и предмети са необходими: онзи,оня,онази,ония,онова,онуй,онези,ония.
     При названието за признак се използват формите на показателните местоимения в ед. ч. и мн.ч., а именно: такъв, такава, такова, такива; инакъв, инаква, инакво, инакви. В разговорния стил и в диалектна среда се използват и други показателни местоимения (онакъв, толкав, толчав).
При формулиране на въпрос са необходими въпросителни местоимения. Затова са необходими игри: за лица и предмети Кой?, Коя?, Кое?, Кои?; признаци- Какъв?, Каква?, Какво?, Какви?; притежание- Чий?, Чия?, Чие?, Чий?; количество- Колко?
     Може да промените имената на игрите, героите, поредността им. Личното творчество и идеи са за предпочитане. Така, всеки ще играе играта по свои правила, но с една обща цел smile em

smile emoticon
    Потребността от дума за назоваване на действие възниква в игрите, когато децата и възрастните трябва да синхронизират извършването, да спазват необходима последователност от операции, за да постигнат резултат. Чрез похвати за подражание бързо и лесно се представя необходимостта от опознаване на действието, определяне и изговаряне на дума за назоваването му.

     С играта „Днес“ се разширява опитът за назоваване на действия, извършени в момента на говорене. Привличане на вниманието към действието се осъществява с нагледно-действени похвати, а за разпознаването и назоваването му се използват словесни - изговаряне, обясняване на думата за него. Поощрява се припомнянето на синоними за назоваване на едно и също действие с различни по звуков състав, но еднакви по смисъл думи. Към материалите за онагледяване се допълват изображения на хора, животни, транспортни средства. Като разглежда изображението, детето трябва не само да разпознава действието, но и да си припомня думи за неговото назоваване. То трябва съзнателно да си припомня думи за действия според изобразената ситуация.
     Чрез играта „Вчера“ се активизират спомените за извършените действия, предизвикали в предходния ден силни впечатления и положителни преживявания у детето като наблюдател.
   Игрите „Продължават“ и „Приключили са“ ориентират детето, за да наблюдава и разграничава свършеното от несвършеното действие. Чрез диалози по осъществени наблюдения се представя смисълът на думата за действие. Обикновено се използват куклени етюди, за да се подпомогне правилното разбиране на ситуацията. Например: Деси обяснява на Мони, че вчера градинарят е пръскал дръвчетата. После поглежда през прозореца и обяснява, че вече ги е напръскал и затова те са променили цвета си, т. е. листата им са леко побелели. Напръсканите с разтвор листенца са спасени от гъсеници.
    Играта „Утре“ ориентира към намерения за предстоящи действия, като за словесното им уточняване се използва бъдеще време на глагола. За изразяване на действие в бъдеще време се предлага образец на изговор. Мисли за предстоящи действия се представят чрез куклени етюди. Например: куклата Деси обяснява на децата за своите планове в следващите дни. После провежда с тях разговор, като в него включва глаголните форми за 1, 2, 3 л. ед. ч. и мн. ч. Така чрез разговора се осъществява естествено взаимодействие за обогатяване на речевия опит с правилата за употребяване на необходимите глаголни форми.
    С игри като „Днес“ , „Вчера“ и „Утре“, децата опознават и разграничават времето на извършване на действието. Ориентирането към резултата от дейността осигурява възможности за разграничаване на минало свършено от минало несвършено време. Разпознаването на глаголните форми протича чрез сравняване на практически примери.
     Затова, както винаги ви съветвам - използвайте всяка една ситуация, за да развивате детето. Не чакайте само на педагози, логопеди и на точно определеното време за учене. Играта, това е най-големият учител!!! Възползвайте се! smile emoticon
smile emoticon

Няма коментари:

Публикуване на коментар